Доктор Венцеслав Пастърмаджиев на 90 години – лекар, който докосва душите

Студент по медицина, 1955 г.

Има хора, които оставят диря през времето. Диря, която не могат да заличат нито годините, нито превратностите, нито думите. Те излъчват своя собствена светлина, която идва от дълбоките дебри на душата им. Тази светлина се нарича доброта и съпричастност.

Доктор Венцеслав Пастърмаджиев е един от тези светли хора. През годините, на своя дълъг 90-годишен живот той остави своя отпечатък върху медицината в Ямбол. Благодарение на него нашия град има модерно гастроентерологично отделение. Той е човекът, който поставя началото на модерната гастроентерология в Ямбол, като създава към отделението сектор от функционални кабинети за диагностика на коремните органи.

1982 г. -официално откриване на диагност. сектор от акад. Радой Попиванов -министър на здравеопазването

Благодарение на своя авторитет и усилия успява да осигури местно и национално финансиране за закупуването на последно поколение апаратура за диагностика, привлича най-големите национални специалисти -гастроентеролози за методологична помощ и обучение на екипа.  До неговото пенсиониране през 1992 г., секторът непрекъснато се допълва и развива. По своя замисъл, апаратно оборудване и възможност за асептика, базово единство и архитектурни решения, секторът изпреварва редица окръжни болници в България и по този показател заема водещо място в страната.

Доклад по време на I нац. конференция -1988г. Проф. Николов и проф. Попов от ИСУЛ на трибуната

Д-р Пастърмаджиев е инициатор и организатор на две регионални конференции по вътрешни болести, и на Първата национална конференция по гастроинтестинална ендоскопия. За нея в Ямбол през 1988 г. пристигат всички водещи гастроентеролози в България. Благодарение на професионализма на д-р Пастърмаджиев, постиженията на гастроентерологичното отделение в Ямбол са сочени за пример, а самото отделение е обявено за база първа степен за специализация на млади специалисти – гастронетеролози.

1987 – връчване на наградата “Хипократ”

Но това са само факти. Факти, доказващи един неуморен труд  и всеотдайност. Желание,да изпреварваш времето, да въвеждаш и да откриваш. Показва новаторството и липсата на страх да сгрешиш. Той е един от първите лекари, които осъзнава, че средата има огромна роля за излекуването „Грижата за естетиката слагам наравно с грижата за апаратурата. Когато обзавеждаме бар или магазин, съвсем правилно искаме те да са красиви. А защо пренебрегваме обстановката в здравните заведения, не мога да си обясня. Нали болният човек има нужда от спокойствие и ведрина?”, казва доктор Пастърмаджиев.

Но не професионализмът е водещото при доктор Пастърмаджиев. По-важното и по-дълбокото е човечността и това ще го кажe всеки пациент, докоснал се до него като човек и лекар. Той живее със страданията на пациентите си, боли го с техните болки и непрекъснато чете и търси решение на проблемите им.

1987 г.

Животът му е безкрайно учене и усъвършенстване. При него няма претупване, няма бърз преглед. За него е важна не само болката, но и душевността на болния. Така както лекува физиката, той лекува и душата. Кара всеки пациент да му повярва и да му се довери, като по този начин създава онази здрава и неразривна връзка, която лекува повече от лекарствата. Той създава доверие основано на огромни знания и компетентност.” В лекарската професия, повече отколкото във всяка друга, хората трябва да влизат по призвание. Болният е страдащ човек, който се нуждае от разбиране и съчувствие, от грижа и обич. И ако лекарят не може да се трогне от болката, ако остане глух и безразличен към нея, дори и да помогне той ще бъде не повече от майстор –занаятчия. В медицината има едно основно правило – разпитвай добре, за да диагностицираш добре. А за да разпитваш добре, трябва да предразположиш, да бъдеш човек с пациента, не регистратор на симптоми. В това е бедата на някои колеги, попаднали неудачно в професията, а в същото време – и шансът на мнозина, избрали трудния път  – на лекаря с дълбоко вътрешно убеждение. ”, казва доктор Пастърмаджиев и целия си живот е подчинил на това правило и на този начин на лекуване.

На визитация с д-р Желязкова и д-р Стоев

За него всеки човек е индивидуалност и към него трябва да има специфичен подход. Той не претрупва и не разглежда хората, като клинични пътеки, защото знае, че добрата дума и спокойствието лекуват. Иска да е сигурен, че ще направи всичко за пациента си, с който става близък. Сърцето му, е сякаш безкрайно и може да побере болката на хилядите хора, които търсят помощ пред вратата му. Дори и на тази достолепна възраст, той продължава да помага и да дава консултации, на базата на големия си опит и знания.

Впечатлява не само с всеотдайността , но и с енергията, която притежава. Той не може да стой спокойно, трябва непрекъснато да учи и да се самоусъвършенства. При него възрастта не  е фактор, той не е от хората, които тихо излизат в пенсия и си гледат старините. Може би, заради голямото му, огромно сърце и Бог е милостив към него и той е сред нас за да ни помага, да ни дава утеха, да бъде съпричастен с болката.

С част от екипа на отделението

Той е един от последните хора, които остават големи хора и големи лекари. Защото не може да бъдеш добър лекар, без преди това да бъдеш изключителен човек. Без да имаш енергията и чувството за хумор притежавани от доктор Пастърмаджиев.  За пациентите си той е Докторът, няма нужда от фамилия. Сякаш има само един лекар. Той е заслужил правото да бъде наричан така. Защото е помагал и помага. Защото никога не и избрал личното си удобство и спокойствие, когато има дори и един човек, който се нуждае от него.

Дай Боже, да е още години жив и здрав. Да носи със себе си енергията и смеха. Да ни подава ръка в нужда и да дава онази опора, която носи всеки истински лекар в сърцето си.

Кети Котева

About the Author :