Доктор Борис Чорбаджийски – на директорското стреме и на 75 години

Ако видите лекар, който не сваля цигарата от устата си, може да заложите спокойно, че това е д-р Борис Чорбаджийски. Сякаш неподвластен на времето и на модата, той ръси щедро пепел из кабинета си, а около него сестрите бързат да му поднесат пепелник. В петък, 11 март, доктор Чорбаджийски навърши 75 години. И командва сега частната кардиологична болница в града ни.

Той е една от енигмите на медицинския Преход в Ямбол –  устиска на директорския стол в Държавната болница „Свети Панталеймон” повече от десет години. Такова постижение бе много сложно да се направи при въртопите на българската политика, в които всяко ново правителство бърза да намести своите хора на началнически постове.

Доктор Чорбаджийски не е безпартиен, напротив, дълго време бе не просто член на БЗНС „Никола Петков”, а шеф на тази партия в Ямболска област. Не е и лесен за общуване. Обаче има сто номера в репертоара си, и пред този пищен арсенал явно всяка власт изпитваше, ако не респект, то поне „размисли”, и го запазваше на директорския стол.

„Играч от класа е”, казват тези, които са имали вземане-даване с него. Енергичен, бърз в реакциите и в действията, и същевременно явно много внимателно калкулиращ кой и в какво може да го „засече”.  А един от най-големите му номера е този, че сметките на Държавната болница винаги излизаха. Или ги докарваше фифти-фифти,  или дори излизаше на печалба повереното му лечебно заведение.

През есента на 1999 година той бе вече управител на болницата, тогава, в първите дни на октомври, временно изпълняващият длъжността областен управител на Ямбол Петър Майсторов  свирепо катастрофира с автомобила си на прибиране от село Кабиле. Линейката го закара до болницата, ала така и не излезе от комата.

Петьо бе шеф на общинската организация на БЗНС „Никола Петков”, по онова време доктор Чорбаджийски май бе начело на областната структура. И двамата идваха в ресторант „Родина”, където пристигаше често  Стефан Личев, за да направят сверка на часовниците. Стефан бе отдавна  доста високо – тогава дясна ръка на Анастасия Мозер. Доктор Чорбаджийски, въпреки създаваното усещане за рязкост в характера, очевидно имаше, и има, подход към ония, които раздават големите карти.

През директорския кабинет на ямболската държавна болница преминаха набързо и Светлозар Кривошиев ( все пак не толкова набързо –   общинският съветник от СДС , който бе и шеф на групата на Обединените демократични сили, три години бе шеф), Дончо Тенев, Даниел Попов. Сините бързаха да сменят червения директор, червените отговаряха със същата маневра.

До  момента, в който на втория етаж  се нанесе д-р Борис Чорбаджийски.

И забрави да излезе.  Държавни болници изпадаха във финансов колапс, шефовете им ги сменяха като салфетки, д-р Чорбаджийски обаче винаги оставаше на седлото. Нервак, цигарата му не спира да дими, гони персонала като империалист, дори го обявяваха за брутален.

Калкулаторът в главата му обаче бачка. И сметките излизат, макар че за тези повече от десет години, в които бе шеф на Държавната болница не се купи кой знае  каква нова и модерна апаратура, дори  в „машинарията” за ядрено-магнитен резонанс  Сливен ни изпревари . Лъскаше обаче сградите – тая година една, догодина друга, пусна в оборот „Диана мед”, прави-струва, ала нито го подвеждаха под  отговорност за икономически далавери, нито го уволняваха, макар правителствата да се превъртаха.

И то от ляво до дясно, и обратно. И под кожата на Бойко Борисов влезе докторът, който е известен с размах и в личния си живот. Негови познати твърдят, че всяко лято събирал на морето всичките си деца и внуци, а те са поне един взвод, и всички го слушали. Е, не наруши някои нашенски традиции, поназначи свои роднини в болницата, командвана от него, ала явно и  там си знаеше сметките, щом не скочиха лекарите и другият персонал срещу него.

Всъщност, преди да седне в директорския стол, д-р Борис Чорбаджийски бе председател на секцията на КНСБ в Държавната болница, което също е знак, че умее да влиза под кожата на хората. Или да ги води, накъдето му се поиска…

И това си е дарба. В петък навърши 75 години, доскоро, въпреки че отдавна бе на пенсионна възраст, държеше диригентската палка в Държавната болница. Когато все пак го освободиха оттам, го назначиха за изпълнителен директор на частната кардиологична болница.

И там сестрите тичат след него, за да не пада пепелта от цигарите му по пода. Сух, жилав, с дрезгав глас и с маниери, които вероятно отблъскват някои, но явно нужен. Щом и на 75 години директорският му параф стои под тоя и оня документ.

Играч от класа. Или липса на играчи, които да знаят как се плува във водовъртежа на това, което наричаме Преход….

Борислав Ненов