Добрил Бойлов и първата му книга „Пътеки в зениците”

Дойде времето и Добрил Бойлов, едно познато от десетилетия име в обществения живот на Ямбол, да събере творбите си на едно място. Мястото в литературата в такива случаи  е книга, и тази на Добрил, известен на мнозина и като Пастърмаджиев, вече излезе от печатницата.

Издателство „Фабер”- Велико Търново се е справило качествено с работата си, а художникът Цветан Казанджиев, традиционно свързан с ямболските писатели, е автор на корицата. Дебютната книга на Добрил Бойлов носи заглавието „Пътеки в зениците” и побира в себе си неговите стихове, къси разкази, афоризми и миниатюри. Ямболският автор е разделил сборника си на три части: ”Пулс на струни”, това е лирическият „отрязък” от книгата, последван от „Мушитрънчета”, раздел, в който са групирани афоризмите и миниатюрите му, и „Смях през сълзи” – третият, и последен „етаж”, в архитектониката на книгата.

„В променливия преход на реката

ту в бързеи, ту плавно

перце от птица нещо си рисува –

човешкия живот навярно.”

Това е стихотворението „Преходност”, с което Добрил Бойлов завършва лирическата част от книгата си – една изчистена, фина, мъдра, без да има натрапчивост на тази мъдрост творба.  „Пътеки в зениците” е многожанрова книга, такъв и знаем през годините Добрил, който е един неспокоен дух, чужд на летаргията.

Педагог по професия, сътрудник и дълго време кореспондент, и преди 10 ноември, и след началото на това, което свикнахме да наричаме Преход, на реномирания вестник „Аз БУКИ”, Добрил  Бойлов е публикувал свои статии и литературни творби и по страниците на вестниците „Сега”, „Стършел”, „Делник” и „Дневник”, на седмичното издание ЛИК-Ямбол, Бургас, Сливен, както и  в „Отечество” и „Арх и Арт”. Изброявам някои от печатните издания, в които се е „подвизавал” нашият съгражданин, за да си припомним, ако изобщо може да сме забравили, че Добрил е активна личност, ерудиран, точен, тактичен човек.

Тези качества не се подразбират, а при Бойлов  действително ги има. Вероятно тази негова тактичност, чувството му за мяра, го спираха да не издаде още преди поне десетина пролети първа книга. И като съдържание, и като композиция, дебютната му книга „Пътеки в зениците”, едно хубаво попадение за заглавие на сборник, е премислена, и изчистена от талаш.

Върху само 102 страници Бойлов е разположил многостранните си литературни интереси, а най-вероятно той е имал поне още толкова страници, които е решил да не публикува, поне на този етап.

Във всеки раздел от „Пътеки в зениците„ читателите ще намерят своята предпочитана творба или творби. Добрил като лирик е в класическото русло на нашата поезия, но категорично избягва патоса, както и трагиката – това поле не е неговото. Той е по-пастелен, по-приглушен поет, който няма своите емблематични стихотворения, но и няма нищо общо с графоманщината, наводнила българската лирика през годините на Прехода.

В късите разкази на Бойлов, които са най-често фейлетони всъщност, има привкус, понякога силен, от  по-дребни теми, които са били някога в злобата на деня, но трудно пазят свежестта си с напредването на годините. При афоризмите му също има такъв „данък”, но е въпрос, разбира се, на гледна точка.

Беше действително време Добрил да събере нещата си в книга. „Пътеки в зениците”ще намери своите почитатели, както в Ямбол, така и извън пределите му, а на дебютната творба предстои сравнително скоро и ”вдигането на завесата” – премиерата…

Борислав Ненов