Дискусия за училищното образование, инициирана от АБВ, събра Ямбол и Сливен

SAM_3269Ямбол, 20.03.2018 г.

Регионален форум „Училищно образование – проблеми и предизвикателства“ организираха вчера областните съвети на партия АБВ в Ямбол и Сливен. Той се състоя в Ямбол, в залата на община „Тунджа“. Форумът има за цел да провокира началото на сериозен дебат поне на ниво на двете области и общини Ямбол и Сливен. Предложенията и въпросите ще бъдат обобщени и изпратени до парламентарната комисия по образованието и науката, Министерството на образованието и науката, кметовете на двете общини, съобщи Йордан Милков, областен лидер АБВ-Ямбол и директор на Езиковата гимназия. В дискусията участваха Иван Славов – екс зам.-кмет и екс депутат от Сливен, проф. д-р Марина Николова, доц.  д-р Господин Стефанов, д-р инж. Петър Цанков – от Инженерно-педагогическия факултет в Сливен, зам. предс. на АВБ доц. Христо Михайлов – преподавател в Лесотехническия университет в София.

SAM_3264Досега всичко в образованието се е случвало в министерството, свързано е с нормативни документи, докато е необходимо е да започне разговор за това какво представлява образованието на ниво училище и общини, заяви Йордан Милков. Той припомни как в началото на демокрацията повтаряхме колко добро е нашето образование и то не се нуждае от промени. През 1991 г. беше приет нов Закон за образованието и хаосът  беше допуснат. Един пример – с правилника за прилагането му се допуснаха до 50 неизвинени отсъстия без санкция, после те бяха сведени до 30, но началото бе поставено. През годините не се състоя разговор, който да доведе до същностни промени в образованието, въпреки това от 1 август 2016 г. има нов Закон за училищното и предучилищно образование. Мотивацията и образователните резултати в училище продължават да се влошават, желаещите да станат учители няма, финансирането не е достатъчно, а сериозен обществен дебат за образованието липсва. В медиите се говори за него само при конфликт между родители, учители или ученици или при завоювани медали, отбеляза Йордан Милков.

SAM_3275Началото на дискусията постави д-р Марина Николова от Инженерно-педагогическият факултет в Сливен. Тя започна от това, че невъзможността на завършващите съответното образование да се реализират намалява тяхната мотивация. Обучението на българчетата спада и във висшето образование са принудени непрекъснато да свалят летвата. Д-р Николова констатира като минус, че законите и наредбите в образованието се изготвят от хора, които не са завършили педагогика. Тя бе категорична, че трябва се чува гласа на хората, които упражняват тази професия. Друга нейна констатация беше, че откакто в Сливен я има системата на медиаторството, агресията в училище е намаляла. Тя изрази подкрепа за камерите в учебните заведения, но с добавка – „да сложим и в семействата – да видим как родителите се отнасят към своите деца“.

SAM_3278С конкретни предложения беше дългогодишният образователен деятел от Ямбол Георги Бодуров: да се ликвидира ДДС за учебниците, а защо не и за книгите изобщо; към областните управители да се изградят Областни съвети по образование и наука. Според него приобщаващото образование в сегашния му вид е неефикасно, работата с децата със специални образователни потребности се снижава и трябва да се върнем към специализираните училища за деца със СОП. Зададе въпроса какво правят Обществените съвети, за да се подобри образованието, дали те  контролират учителите и директорите. Георги Бодуров заяви, че в новия Закон за училищното и предучилищно образование липсват думи като „родолюбие“, „отношение към семейството“, че 2 г. след приемането му министърът на образованието трябва да излезе с отчет пред НС за действието на този закон. „Време е да кажем на обществото – ученето не е само приятно занимание, то е и усилие“, бяха думите на Георги Бодуров.

SAM_3279Росица Бакалова, учител по литература и журналист, заяви, че т. нар. философия за поставяне на ученика в центъра на образователния процес е  доста сбъркана, тъй като децата се учат на крайна индивидуалност, учат се, че светът започва да се върти около тях, а не че трябва да бъдат социално полезни на обществото. Това тя определи като една от големите грешки на съвременния образователен процес. Изказа се остро против делегираните бюджети и подкрепи тезата си с фрапантни примери: професионални гимназии, където резултатът от матурите е 2,85-2,95 и буквално се раздават дипломи; училища, където в клас има по 4-5 ученици, но не се пишат отсъствия; училища със 150 задочници и по-малък брой на редовните ученици. „Системата репродуцира неграмотност, но на никой не му дреме“, бяха думите й по повод на училища с преобладаващ брой ромски деца, където отиват най-много пари именно заради SAM_3280делегираните бюджети, но учениците не могат да четат. „Какво като имаме медали по математика като 50 % са двойките от изпита след 7 клас“, основателно заяви тя.

Александър Петров приветства форума, защото „Ямбол и Сливен само заедно могат да оцелеят“. За пореден път заяви тезата си, че двата региона трябва да се обединят икономически и политически, „трябва да се води война за правата на регионите.“ Лично той не се притеснявал, че образованието е паднало толкова ниско, защото можещите и знаещите са винаги до 20 %, „останалите са бачкьори и трябва да ги подготвяме за това“. Решението вижда в дуалното обучение, а финансите нямало кой да ги даде освен общините, но за професии, присъщи за региона.

SAM_3282Иван Славов от Сливен, бе категоричен, че законът за училищното и предучилищно образование трябва да е консенсусен закон. Мотивът за получаване на по-добро образование трябва да е „знания за печелене на по-добри пари“, но това е въпрос на държавата, тя да не дава възможност да се печелят лесни пари, бе тезата му. Той заяви още, че в сериозните държави ранното предучилищно обучение започва още от 1-годишната възраст на детето. У нас трябва да е поне от 3 г., което ще е стимулиращо за развитието на ромските деца, ще ги отделя от средата им и ще помогне за ранното им научаване на български език.

От залата имаше коментари, че липсва държавна воля за прилагане на санкциите, когато се налага, макар че в закона те съществуват – напр. училищата издават бележки, че децата редовно SAM_3283посещават часовете, за да получава семейството социални помощи.

Галина Александрова, директор на училището в Зимница, подчерта, че по много предмети няма учители; липсва връзката между средното и висшето образование. Училището й работи с ромското население, но никой не я е попитал за резултатите, тези над нея се интересуват от механизми, стратегии, планове… Друг проблем, че класовете от 1 до 4-ти по закон не могат да се повтарят, а там се поставят основите на всички знания и умения.

Мария Димитрова, бивш директора на някогашния Дом на учителя, не се съгласи с тезата, че нямало средства, „свидетел съм как миналата година се изсипаха толкова средства за „Моят час“, заяви тя.

SAM_3284Според доц. Христо Михайлов, „когато говорим за системен подход в образованието, това не е работа на една партия и за един мандат – трябва да има приемственост.“

Доц. д-р Господин Стефанов от Сливен даде един добър пример от селска гимназия с висок успех и спечелени медали, но тя се оказа в Бесарабия. Той се изказа против делегираните бюджети и призна, че в неговия ВУЗ търсят основание, за пишат тройка на студентите.

Такава беше дискусията– шарена, изпълнена повече с нерадостни констатации и по-малко с конструктивни предложения, а още по-малко с такива, които принципно биха променили ситуацията. Когато има проблем, трябва да се говори, защото винаги в началото е словото. Но задължително е и да се чува. А без последната фаза – и да се действа, нищо добро не ни чака.

                                                                                                                                                                                 Светлана Чамова

 

 

About the Author :