Динко Героя и другите

Динко Героя, който стана медийна звезда – неволно, според едни, нарочно, според други,- днес има точно толкова почитатели, колкото и отрицатели. Твърде шумните и твърде самоотвержени защитници на националния суверенитет, не бива да ни подвеждат, щом са точно толкова неотстъпчиви и не по-малобройни защитниците на човешкото достойнство. И още тук, още в самото начало, покрай много ясните уж понятия национален суверенитет и човешко достойнство, възникват куп проблеми, които са същински капан, както за Динко Героя, така и за Хелзинкския комитет. Капанът, оказва се, щракна и за непогрешимия уж Бойко Борисов, който веднъж похвали пазителите на границите на Отечеството, а сетне се оправдаваше, че е разбран накриво. Законът си е закон, заключи накрая премиерът ни, а всеки, който го нарушава, ще понесе последствията му! Така и не стана ясно обаче кой, кога, как и защо нарушава закона, пък и какви ще са последствията за него, щом делата, заведени от Прокуратурата в Малко Търново са срещу неизвестен извършител, докато извършителят е не само известен, но и събира овации или антипатии. Въобще, доколко е герой и доколко антигерой, прочулият се инак Динко, засега е неясно, но е извън всяко съмнение, че дискусията, която отприщи, е наложителна.

Проблемът за националния суверенитет, преди всичко, не бива да бъде повод за евтини патриотарски импровизации, но не бива да го оставим и на дълбокомисленото, псевдодържавническо умуване. Псевдодържавническо, подчертавам, защото е очевидно, че управниците ни, общо взето, не знаят какво правят, докато ни уверяват, че се грижат за опазването на границите ни, да речем. Опазването на границата, разбира се, е само брънка от опазването на националния суверенитет, но държавниците ни са се съсредоточили тъкмо в този пункт. Заради строежа на оградата, вероятно, който прилича на строеж на магистрала, или поне гълта горе-долу толкова милиони, както се изрази един познавач. Всъщност, дълбокомислените наглед, държавнически приказки, са далеч по-мащабни, трябва да се признае, а понякога и доста аналитични, но ясна концепция за опазването на границата ни все още няма. Разтакаването на полиция и войска по браздата, може и да дава някакви резултати, но и оставя достатъчно пробойни, дори сега, когато у нас липсва натискът, на който са подложени Македония и Гърция. А най-объркващото е, че някак неясни остават правата и задълженията, както на мигрантите, така и на нашите гранични власти. Още по-неприятно пък е това, че неяснотите и бъркотията, закономерно раждат корупция, генерират корупция, правят корупцията вездесъща. Така е, не ще и дума, щом каналджиите разчитат тъкмо на корумпираните полицаи, а те пък на корупцията по горните етажи на властта, докато мигрантите се надяват на бъркотията и добре режисирания, всъщност, привиден хаос.

И сега, както е бивало и при други подобни случаи, се знае кой, какво трябва да свърши, кога и как да го направи, но никой не бърза, защото постановката изключва резки движения. И тук, както навсякъде, свещеното статукво, трябва да се опазва с всички средства! Корупционната среда, с други думи казано, ще я има, защото е благодатен извор на благини, дори ако застрашава някак, както е в случая, националния суверенитет! Това се случва днес у нас, на границата и не само там, а е трудно да се каже доколко и кога е случайност случващото се и кога е съвсем премерен жест. Не знам и доколко се осъзнават тия закономерности, ако можем да наречем тъй нашенската какафония, но е сигурно, че са повод те, както за корупционни схеми, така и за евтини патриотарски импровизации. Динко Героя, който днес се радва на неочаквана слава, а утре ще се радва на още по-неочаквана присъда, не си дава сметка, че е нещастен заложник на мръсна медийна игра! И не само медийна, за жалост, щом вездесъщият Хелзинкски комитет вече протяга ръцете си към него, за да го хване в мъртва хватка и го изкара поредния грешник. Поруганото човешко достойнство, не ще и дума, е проблем не по-маловажен от опазването на националния суверенитет, а и проблем, който е интерпретиран, за жалост, пак тенденциозно, подвеждащо, объркващо. Динко Героя и последователите му, всички, които искат да опазят, като него, границата ни, както твърдят, или да се прочуят, както твърдят опонентите им, изведнъж се оказват в доста сложно положение.

От една страна, те са истински патриоти, решили да опазят Отечеството, да помогнат на държавата, в съдбоносен момент, като днешния, когато новото преселение на народите не е само наш проблем, а от друга, фашизирани националисти, които не зачитат гражданските и човешки права на клетите мигранти, пък и издевателстват над тях. Спорно е, сигурно, доколко патриотизмът на жадните за приключения, може би, мускулести нашенци, е истински патриотизъм, но инак е сигурно, че държавата е безсилна да се справи с нашествениците и техните усилия изглеждат съвсем уместни и навременни, или поне така ги възприемат мнозина. Друг въпрос е, че неочакваните спасители на държавата, всъщност, са по-скоро нова опасност за държавата, щом подобни пара-военни формирования, практически са извън контрол, фактическа опозиция на властта, въпреки моментното сътрудничество. И в конкретния момент, в същност, действащите на ръба на закона формирования, откровено погазват международното и нашето законодателство, къде неволно, къде нарочно, та не е съвсем ясно дали и доколко е угодно това на държавата и властта. Динко Героя и последователите му, без съмнение, са голям проблем, преди всичко, за нашата държава и нашето законодателство, а друг проблем е, доколко властта осъзнава какво точно се случва. Ако трябва да съдим за реалността по балтавенето на премиера, сме длъжни да заключим, че властта, меко казано, е твърде объркана и безсилна, общо взето, да се справи, както с нашествениците, така и с неочакваните пазители на границата.

Но, дано не е така, все пак, дано объркването е временно, защото и нашествениците, и пазителите, по всичко личи, ще се нуждаят от силна и целенасочена власт утре, ако кризата – не дай си Боже! –  се задълбочи и получи неблагоприятно за нас развитие. Едничкият коректив, пък и надежден регулатор на свободното придвижване, разбира се, би могла да бъде само държавата, единствено тя би могла да гарантира спазването на нашето и на международното законодателство. Отново държавата, подпомогната от Европейския съюз, би могла да направи нещо смислено за мигрантите, да ги защитава и напътства, да им осигури дългосрочна перспектива. А що се отнася до активността на БХК в моменти като този, тя не бива да се абсолютизира, но не бива и да се пренебрегва, а още по-малко да се отрича. Доста неадекватното, бих казал, някак високомерното поведение на БХК, сякаш настройва обществеността, поне една доста многолюдна аудитория, срещу него, въпреки навременните му и смислени реакции. Протяжните проповеди и насилени акции в защита на щастливите кокошки, бездомните псета и ликуващите хомосексуалисти, или прекомерната грижа за затворниците, наркоманите, проститутките и всякакви отрепки, възправят срещу инициативите на Хелзинкския комитет една голяма част от българите. И, преди всичко, най-радикалните националисти и прочее радикални елементи, които се противопоставят на мултикултурализма и новото мислене по принцип, а в критични моменти, като този, ожесточено. В този смисъл, пак държавата, трябва да бъде коректив и арбитър, когато проблем, като защитата на държавната граница, предизвиква конфликт и прави актуален проблема за човешкото достойнство.

Така е, защото не бива да се съмняваме, всяка от страните има достатъчно основания, за да отстоява своята правда, докато умножава проблемите, които уж решава. Динко Героя и последователите му, каквито и съмнения и възражения да имаме, са искрени патриоти, може би – защо да не са! –  загрижени за сигурността на Отечеството и спокойствието на българите в размирното време. Тези момчета, закономерно, имат своите почитатели и се радват на доста широка подкрепа, та не е чудно, че се въодушевяват от доста противоречивото си поведение. Така или иначе, никой не може да ги съди прибързано и пресилено, дори когато поведението им е укоримо и наистина засяга нечие човешко достойнство. БХК, наопаки, е длъжен да опазва, да брани, с всички средства човешкото достойнство, дори когато каузата изглежда загубена и трупа нови негативи върху и без това разклатената му репутация. БХК, в конкретния случай, има далеч повече и далеч по-сериозни основания да се застъпи за хората в нужда, да помогне на наистина изтормозени хора. Конфликтът, за жалост, ще повторя, е неизбежен! И това е конфликт, нека не са заблуждаваме, който не касае само Динко Героя и последователите му, от една страна, БХК и мигрантите от друга, или държавата и властниците от трета, а всички нас. Опазването и на националния суверенитет, и на националната идентичност, и на народните добродетели е обща грижа, а в драматични времена, като днешните, проличава какъв народ сме!…

Любомир Котев