Димо Стоянов – най-младият ямболски станиник

DCIM100HPDVCСамо ден ни дели от един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово.  Този ден от ранни зори  се оглася от коледарски песни, тропота от ботушите на коледарите тресе земята,  звън от шпори се носи като ехо над  най-старият квартал Каргон в град Ямбол.

Този път искам да разкажа за един сравнително млад станиник – Димо Стоянов и коледарите от неговата куда.

Както повечето момчета в Каргона Димо се включва от малък в коледуването. Играе в кудите на прочутият станиник – Янаки Терзиев – Янчо Перката е един от неговите учители.

20141225_130740В повечето случаи калпаците и елека се украсяват лично от участниците – с  чемшир с варак,

пуканки, червена роза в чемшир на калпака и елека. За Каргона коледуването е свещенодействие, предава се от поколение на поколение – дядовци, бащи, сега и синовете им. За да пребъде коледуването през вековете!,
Последните десетина години Димо Стоянов  е поканен за станиник на млади ентусиасти – коледари. Правят своя куда и печелят много призови места на организираните Коледарски празници от Община Ямбол и каргонското читалище ”Пробуда.1909”. Освен награди, тези отдадени на обичая Коледуване момчета печелят възхищението, благодарността и обичта на зрителите..

20141225_115003Пословични и оригинални са коледарите в този квартал. Единствено тук са облечени  с войнишки брич, бяла риза, кожен елек, червена кърпа, ботуши с шпори, кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир с варак, кожени колани, за които са захванати. Буенекът е красив коледарски танц – тропайки с крака, опъната в права редица, удряйки ботуши, при което се разнася звънът  на шпорите и дружни викове „Стани, Нине!” огласят квартала.  Коледуването и буенекът са запазени и до днес във времето.

Красивият коледарски буенек ( хоро), стройните опънати редици напети коледари, наредени по височина (по войнишки),  еднаквостта на облеклото, полуобърнати  с гръб един към друг, тропащи крака и шпори, вероятно е повлияно от войнуците от каргонския гарнизон и е начин  и стремеж към изразяване на самочувствие,  дисциплина и копнеж за свобода на българина, изразен по единствено възможния начин по време на турското робство чрез красотата и великолепието на този танц .Коледата  и коледуването са празник, който е очакван с нетърпение от малки и големи.
Коледарите обикалят домовете, благославят стопаните, членовете на семейството и имота им, а те им дават  дарове – краваи, орехи, суджуци, плодове, черпят ги с вино да се сгреят в мразовития ден.

А благословът на коледарите:

Що сме път пътували, що сме друм друмували,

Бели навуща изкаляли, черни върви скъсали

Докато стигНем през Дома на  тоз стар станиник,

На тоз стар станиник, стар доминик.

Ний смятаме, че ще излезе някой зъл човек,

Той излезе благ, мил, като мил Господ!

Бръкна в куюм джобове, извади златни нахтари,

Че отвори чемшир порти, че ни въведе, поведе

В негови разни дворове.

Кой злато дава – злато му се ляло!

Кой сребро дава – сребро му се ляло!

Нашият благ стопанин, сребро и злато даде.

Среброто ляло и преляло, че посребри на колата колцата.

Злато ляло и преляло, та позлати на волове рогцата!

Кажете : Амин, дружина!

Амин! – отговарят коледарите.

Колкото звезди на небето, толкоз здраве и берекет на тая къща!

Кажете : Амин, дружина!

И дружният отговор: Амин! – са заредени с  магическа сила и въздействие.

Утре е Коледа и по стар обичай кудата на Димо Стоянов ще бъде отново във вихъра си. Ще играят своя буенек и в центъра зад РБ „г.Раковски” и благословят своите почитатели.

И така, от година на година, да пребъдат във вековете българският дух и обичаи!

Таня Кирова

 …

About the Author :