Димитър Яръмов – самобитният художник

IMG_0173 copyВ едноименния  мемоарен сборник Симеон Янев го нарече  „последният автентичен писател на българското село” и  с това  много точно определи  мястото и  значимостта на Димитър Яръмов  в  българската литература от последната четвърт на миналия и началото на сегашния век. Известни са и дълбоките  познания  на Димитър Яръмов  в етнографията и народопсихологията, оригиналните му приноси в представянето на фолклора, обичаите и ритуалите, емпиричното  природознание, простонародния  говор с неповторимата му красота и образност.

IMG_0175 copyСветът на неговите  герои  се превърна и в негов вътрешен свят. Те оживяваха под перото му, след като дълги години беше ги носил в душата си. През техните очи и той виждаше  калесника с бъклица да пришпорва червения  кон,  стар говедар да пладнува биволите,  воловарчета с вперени  погледи  да слушат невероятните истории на   Ялънджи Жеко, лазарки да прогонват злото по Благовещение.

Този непознат свят искаше да се покаже и  предизвика невиждащите да го забележат с непригодните за тях облекла и сечива, да настръхнат от забравените и отречените  прастари обичаи от българската митология. Четката беше по – близо до ръката и по – нетърпелива да облее с ярка светлина и пищни цветове  всяка картина, която  оживява във въображението на самоукия художник.

IMG_0179 copyДимитър Яръмов пренесе привързаността си към земното и природното от Кирилово край Елхово до Нови хан край София. Още след скованата саморъчно барака  той одяла от дънери на поляната подобия на дървени идоли с образи, взети от натура   от нашия приятелски кръг. Особена атракция за всеки новодошел беше двойникът на Петър Борсуков, колкото нежен лирик, толкова и смешно непохватен. По това време прохождащият бъдещ голям български график Иван Димов нахвърли на скици фигурите на Петър Борсуков, Димитър Арабаджиев и самия Димитър Яръмов в обстановката на новиханската поляна, смело наречена  „ранчо.”

 

IMG_0182 copyКъм четката писателят посегна, когато след 1970 год. уседна вече в нова здрава и висока къща с поглед над цялото софийско поле. Заварвахме го на едно от трите му работни места – над пищещата машина или статива, около печката с вкусните му манджи или в градината. За нови идеи и сюжети за книги споделяше често, но за завършени картини с подчертана самоирония се наричаше „наивист,” почитател на художника Ради Неделчев от Русе. Истинска близост обаче се  долавя с творчеството на самоукия елховски живописец Георги Зографов, при когото  в село Лесово ни заведе нашият приятел Борис Янев. Цялата къща беше „населена” с животните от нашето детство, особено биволи и волове. При стария майстор те са показани не само в естествено състояние,  но и в драматични мигове редом с човека сред природата и стихиите. При Яръмов те  са израз повече на носталгията и съпричастието  към безсловесните другари на човека.

IMG_0184 copyМного хора са се радвали на картините на Димитър Яръмов, но никога не са излагани  и само веднъж са се появявали негови репродукции във вестник „Студентска трибуна,” където бях редактор, под измисленото от нас мото „Дето не му е работата.” Този пръв опит под същата рубрика ни послужи да привлечем и вниманието на признатия и като художник Ивайло Петров с репродукции на негови картини.

Къщата в Нови хан, където много години след смъртта му се съхраняваха  картините и цялото течение на безценната поредица от края на 19-век „Народни умотворения,” както и много други стойностни книги на класически и съвременни автори, старинни предмети, украшения, оръжия, е продадена. Благодарение на Яръмовия племенник Петьо са направени фотокопия на част от картините.

Ако в нашата литературна общественост е оцеляла капка историческа памет, трябва  нейните дейци и институции да спасят поне част от наследството на писатели от равнището на Димитър Яръмов, докато още не е късно.

IMG_0185 copy IMG_0189 copy IMG_0197 copy IMG_0202 copy IMG_0205 copy IMG_0214 copy

Атанас ТЕОДОРОВ

About the Author :

Leave a reply