Димитър Минчев, четири пъти спортист № 1 на Ямбол, заслужил майстор на спорта: В спорта се иска различен подход, трябва да си и психолог

Димитър Минчев е роден през 1952 г. в село Стройно, Елховско. Средно образование завършва в Гимназия „В. Карагьозов”, има школа за треньори по спортна акробатика към ВИФ. Четири пъти е избиран за спортист № 1 на Ямбол, като през годините негови партньорки са били Маргарита Моллова, Боянка Ангелова и Евредика Любева.

Минчев е обявен за най-добър акробат в света по повод 10-годишнината от създаването на Международната федерация. Четири пъти е световен шампион, три пъти европейски

, спечелил е два златни медала от Световната купа. Донесъл е на България общо 13 златни и 14 сребърни медали от световни и европейски първенства.

Почетен гражданин на Ямбол.

-Г-н Минчев, да започнем разговора малко по-отдалеч. Кога и как прекрачихте в спортната зала?

-Прекрачих като състезател по спортна гимнастика. Годината беше 1965. Бях ученик в пети клас в училище „Хр.Смирненски”, започнах тренировки в Техникума по механотехника. През  следващата година се прехвърлихме в зала „Диана”. И вече 50 години съм все в нея.

-А кой ви тласна към гимнастиката или сам ли решихте да опитате силите си в нея?

-На моята учителка по физическо възпитание Найденова и направило впечатление, че се справям добре на халките, както и на другите гимнастически уреди, и тя ме насочи към истински тренировки.

-Имала е набито око. И там, в залата, кои други гимнастици заварихте? Предполагам Димитър Койчев, шампион на България, два пъти участник на Олимпийски игри, имало е тогава в града ни силно поколение гимнастици, нали?

-Действително бяхме едно голямо поколение в гимнастиката, не само в моята възраст, а и от други поколения. Преди нас действително бе Димитър Койчев, но имаше и други силни състезатели – влязохме заедно, шест-седем души, в отбора на ЦСКА.  Там изкарахме военната си служба, това бяха все големи таланти – Росен Койчев, Стефан Пехливанов, Богдан Колев… Треньор ни беше Георги Керемедчиев, той ни създаде като гимнастици.

-Това е епоха в този спорт в Ямбол, прав ли съм?

-Имаше големи фигури, така е. Големи гимнастици на национално равнище.

– Как стана вашето прехвърляне от гимнастиката към спортната акробатика?

– През 1973 г. бе създадена Международната федерация по спортна акробатика, и неин президент стана Стоил Сотиров. Той е голяма личност, 20 години бе начело на Международната федерация. И ние, част от гимнастиците,  се прехвърлихме към спортната акробатика. И се оказа, поне за мен, че е било за добро. Започнахме да се подготвяме под ръководството на Димитър Плочев, с него бяхме завършили една и съща школа към Висшия институт за физкултура. Имаше голям ентусиазъм и у него, и у мен. Това беше през 1976 г., и започнахме много усилено да тренираме. Дойдоха и първите успехи.

-Димитър Плочев  е един чудесен човек, доколкото аз го познавам.

-Той след това, след смесените двойки, които направихме с Маргарита, Боянка и Евредика, започна да подготвя тройки жени, и там също постигна големи успехи, на световно равнище. Това бе с  Боянка, с Аргира Кърджалиева и със Стефка Баракова. Гимнастиката, после акробатиката, а сега и скоковете на батут, са спортове, които ни се удават, получават се нещата в нашия град.

-За мен поне, има един куриозен факт във вашата биография – и Боянка, и Евредика са живели във вашето семейство, как се получи това?

-Родителите на Боянка имаха три деца. Те живееха на квартира, но по-скоро това бе едно бунгало. Веднъж отидох да я видя точно къде живее, какви са условията у дома им. И не ми харесаха – брат й и сестра й са малко по-големи, имаше компания у тях, шумно бе. А Боянка бе малко дете, на 13 години, трябваше да има условия да си почива. Но там няма как и къде – трите деца спяха в една стая. И със съпругата ми взехме решение, че трябва да я вземем да живее при нас, на по-спокойно, по-широко място, така можехме да мислим и за успехи на състезанията. Ние с Мария вече бяхме в апартамент в комплекс  „Зорница”. И се разбрахме с родителите на Боянка тя да дойде да живее при нас. И успехите наистина станаха факт. В събота и неделя Боянка се прибираше у дома си, а после вече получиха и апартамент на „Граф Игнатиев”. А онова място, за което ви казвам, че живееха, бе като бунгало, както са сега бежанците.

-А при Евредика Любчева как се развиха нещата, за да стане и тя част от семейството ви?

-Тя дойде от София, вече бе тренирала  в смесена двойка. А и при Боянка, както и при Маргарита преди нея, дойде времето, когато почнаха да растат, да влизат в пубертета, станаха вече по-тежки и ми бе трудно да ги вдигам, да изпълняваме сложните упражнения. Та така се стигна до Евредика. Тя, естествено, понеже е от София, нямаше тук нужните условия за живеене. А аз си имах съпруга, деца, не можех да я пусна да живее на пансион.

-Интересна къща сте били, весела къща…

-Да, и съседите имаха деца, събирахме се, имаше веселба.

-Усещам сякаш тъга по онова време. Защо? Сега хората не живеят ли весело?

-Не е същото, не е както беше в ония години. Може би и защото тогава бяхме млади и животът ни се струваше по-лесен.

-Каква е днес съдбата на златните момичета, които триумфираха с вас по световните зали? Къде са те, какво работят? Всъщност, поддържате ли връзка с тях?

-Да, поддържаме връзка един с друг. Наскоро, за Нова година, Маргарита Моллова ми се обади, да ми я честити. Тя живее в Ямбол, работи като учителка по физическо възпитание. Боянка Ангелова си е в Белгия.

-Тя е от много години там, нали?

-От много години, може би станаха повече от 20 г. Когато тя се върне в Ямбол, чуваме се и се виждаме. А Евредика Любчева за Коледа и Нова година винаги ми праща честитки. Уважаваме се и с трите някогашни момичета, някогашни мои партньорки. Както и с родителите им.

-Боянка Ангелова работи в Белгия като хореограф?

-И като хореограф, работи и в балета.

– Ще направим голяма грешка, ако не поговорим и за ролята, която има за огромните ви успехи като състезател съпругата ви Мария…

-Нашите ръководители на физкултурното дружество навремето, Христо Гайдаров и Атанас Бъчваров, лека му пръст, винаги подчертаваха, че всъщност ние с Мария отглеждаме и деца, децата бяха Боянка, а след това и Евредика. Защото те живееха у дома, и Мария се грижеше за тях, както за нашите деца.

-И Маргарита Моллова, и Боянка Ангелова, и Евредика Любчева, са били по нещо сходни, но и различни. С възрастта е ясно – те са били по на 14-15 години. Но по какво точно се различаваха като състезателки?

-С Маргарита, първата ми партньорка, по спортно казано, нахъсването бе лесно, получаваше се лесно.  Аз и казвах, че ние сме по-добри, че ще го победим, и така, в тоя порядък. За да има вяра и да играе с голямо самочувствие. Към Боянка подходих по същия начин. Тя обаче изпитваше страх. И си казвам: ”А, така няма да стане работата”. И приложих към нея друг подход. В спорта трябва да си и психолог.

-Заслужилият треньор Димитър Плочев, който ви подготвяше с тези момичета, също е имал своите прийоми, за да станете толкова пъти шампиони?

-Да, разбира се, но и аз вече усещах психологията на момичетата. И като не се получи по единия начин, търсех, и намирах, друг подход. И се получаваше.

-От няколко години станаха в Ямбол два клуба по скокове на батут, този , в който вие работите, „Космос”, и другият , на името на Енчо Керязов. Това оказва ли някаква негативна роля?

-В Ямбол наистина сме два клуба, макар че и двата тренираме под един покрив – в зала „Диана”. Тук не е като в Антверпен, Белгия, където навремето ходихме често  с  Димитър Плочев. Там има десетина клуба, но те са със своя, различна спортна база.

-Големите успехи, които постигнахте навремето, какво ви носеха като финансово положение. Не става дума за конкретни суми, а дали бяхте финансово спокоен, за да сте отдаден само на спорта?

-За всяка титла се полагаха премии. Като ме избраха първия път за почетен гражданин на Ямбол, много от съседите, а и от приятелите, си мислеха, че където вляза, взимам без пари. Нямаше такова нещо. Просто имаше едно признание от страна на хората. Признание, че сме дали нещо за този град и за България. Но не мога да се оплача – финансово се чувствах нормално.

Интервю на: Борислав Ненов