Димитър Грозданов, изкуствовед: Кирил Кръстев си замина неразбран

D. GrozdanovДимитър Грозданов е роден през 1951 година. Завършил е висше образование в Националната художествена академия през 1978 г., специалност „История и теория на изкуството”. Стипендиант е в Швейцария, Холандия и Франция. Има около 40 самостоятелни изложби в България, Франция, Тунис, Турция, Холандия, Швейцария, Германия.

От 1992 г. е главен редактор на списание „Изкуство”. Куратор е на изложбите „Ухото на Ван Гог”, „Тухлата”, „Лабиринт”, „Безопасна игла”, „Голямата графика”.

В Ямбол откри честването на 110 години от рождението на Кирил Кръстев, организирано от Съюза на българските художници-представителство-Ямбол.

-Г-н Грозданов, вие сте познавали лично Кирил Кръстев, що за човек бе той?

-Да, имал съм срещи с него. Много пъти съм присъствал с него на всякакъв род заседания на отдел „Критика” към СБХ. Той обичаше да налага мнението си и, за съжаление, ръководството на Съюза на българските художници нямаше много добро отношение към него. И по тази причина неговите думи нямаха кой знае каква тежест. Иначе той държеше определено на младите критици, на такива, които иска да налага, да стават членове на Съюза, да пишат. Такова беше-положително, отношението на един по-възрастен човек, към младите му колеги.  Кръстев не обичаше хора, които са  по някакъв начин стагнирани. Той беше рязък човек, това не е тайна, знае се от доста хора, спомена се и по време на честването му тук, в Ямбол. Много недоволстваше от това, че няма признание в родния си град, че ямболлии не го тачат. Всъщност то не е точно така. И, същевременно, е така. Според мен Кирил Кръстев си замина неразбран, замина си в бедност, поне така го помня в последните години от живота му.

-Не знаех, че е изпитвал такива лишения.

-Определено имаше финансови проблеми. Наложи се да продава картини от своята колекция. Той криеше този факт обаче. Примерно платна на Борис Коцев той продаде на Станка Димитрова, галеристката от Кърджали. Продаде ги заради нуждата от лекарства и неща от този порядък. Не получи признание, не получи материална подкрепа. А той заслужаваше.

-Това негово непризнаване от страна на факторите в изобразителното изкуство на какво се дължеше? На това, че беше далеч от БКП или и на това, че е бил евангелист.

-Кирил Кръстев бе и анархист, той това си го носи от Ямбол. И по принцип на него гледаха като на някакъв тип фашист, защото е бил близък с Маринети, бил е близък със Сирак Скитник…

-С други думи, съмнителна личност в ония правоверни времена на БКП?

-Да, съмнителна личност. Той за кратко е работил в Института за изкуствознание и това е един от малкото му периоди, в които е бил осигурен със заплата. И от Института е бил махнат, отстранен, не зная и аз как до го кажа, за да не звучи грубо. Фактически той живееше в някакъв тип изолация. Някои хора го харесваха, други-не. Примерно, той участва в едно обсъждане на изложба за Голото тяло, на което каза, че сюрреализмът е нещо дълбоко, че това са принципи, по които трябва да се измерват критериите за Голото тяло. Това беше някъде в края на 70-те години. Той винаги твърдо държеше на сюрреализма, а вие знаете, че тази школа в изобразителното изкуство.не бе гледана с добро око от марксистко-ленинската естетика. А Кирил Кръстев винаги излизаше с някакви тези или примери, които бяха против официалните становища. Властниците в изобразителното изкуство веднага го контрираха, че нашите художници са много по-добри. Такъв спор сега, днес, изглежда смешен, защото вече всички сме убедени, че всеки художник е по своему уникален.

-Днешното поколение забрави напълно какво е да правиш изкуство по времето на тоталитарната система…

-Е, да, забравят, защото не им се е трупнало на главата.

-А книгите му за Жорж Папазов и Пабло Пикасо имат ли голяма  художествена стойност. Кирил Кръстев е бил малко всичколог?

-Той беше наистина в известна степен всичколог. Книгите му за Пикасо и Папазов имат стойност като монографии, които изясняват много подробно етапите на творчеството им. Кръстев имаше навика да се разпростира много в детайлите и да поставя всяко нещо в някакво чекмедже. Чекмедже с окончание изъм. Всяка една картина на Пикасо, например, той я раздробяваше в текстовете си на още и още определения, във все по-малки и по-малки естетически чекмеджета. А това , според мен, не е най-добрият подход, много е трудно да се вкарат нещата в такива чекмеджета.  Това е рисковано от чисто естетическа гледна точка и считам, че в това отношение монографиите му търпят известна опозиция и критика. Не бих казал, че те са много приносни книги, ако бяха такива щяха да бъдат забелязани от широка международна публика. Той имаше слабост към Жорж Папазов, ходил му е на гости, както знаете, във Франция. И Кирил Кръстев яростно го защитаваше. А когато защитаваш яростно художник като Жорж Папазов, не може да ти е лесно. Не е лесно, защото насреща ти се изправя Богомил Райнов, а той, въпреки че имаше в колекцията си творби на Жорж Папазов, имаше особена роля в българската култура. А Б. Райнов и Кирил Кръстев са имали стара вражда.

-Откъде тръгва тая стара вражда?

-При поставянето на първите по-модерни български творби в Националната галерия, Кирил Кръстев пише статия, в която казва, че би трябвало Папазов и други такива художници да бъдат, да влязат в постоянната експозиция на Галерията. И именно срещу тази статия на Кръстев, Богомил Райнов пише голям контратекст в „Работническо дело”/аз някъде из къщи пазя тази статия, но е откъснато мястото, където е датата/. Това става в края на 50-те или началото на 60-те години. Там Райнов пише много остро срещу Кирил Кръстев. По това време мнението на Богомил изказано срещу някой е било изключително меродавно.  След това Кръстев имаше такива търкания и със Светлин Русев.

-Всъщност, Богомил Райнов и Кирил Кръстев  имат 15 години разлика във възрастта, но Райнов става голям фактор много рано…

-Да, така е. Самият Кръстев, който е писал и за киното, и за литературата, посочва навремето Б. Райнов като добър поет. Аз винаги съм се чудил на каква база искат да изкарат Богомил Райнов за голям поет. Така че Кирил Кръстев винаги е живял в една твърде сложна социална ситуация. Този кратък филм, който видяхме с вас преди малко, ме учудва. Той е с кадри от ямболския Държавен архив и виждам едно престижно честване на негова годишнина. Видях на кадрите Механджийски, който бе първи заместник-председател на Съюза на българските художници, забелязах Манолов, той бе шеф на „Приложната секция” към СБХ.

-В един от кадрите видяхме/ филмът, сниман преди години от Кольо Видев, не може да възпроизведе сега звук-б.а./, че се изказва  художественият критик и преводач Владимир Свинтила, една популярна фигура…

-Да, и Свинтила видяхме наистина.

-Като характер, какъв бе Кирил Кръстев?

-Кирил Кръстев бе ръбат човек, винаги ходеше по ръба. Той имаше навика да говори тихо, мрънкайки сякаш. Но от това, което казваше, хората ги болеше много и му се противопоставяха.

-Споменахте  преди да влезем в Галерията, която носи неговото име, че е бил много галантен към жените…

-Да, той беше изключително галантен, голям поклонник на нежния пол. Имам лични наблюдения в това отношение, познавах го и в тази му светлина.

-А вие откога всъщност се познавате с него?

-Първите ни срещи са от края на 70-те години, преди горе-долу 40 години.

– Малко по-късно.излезе книгата му за Пикасо, нали?

-Да, аз бях редактор на някои от неговите статии, даже чувствах известна вина, че поорязох едни пасажи от негов текст, които всъщност бяха част от монографията му за Пикасо. Тогава се запознахме, за мен той бе историческо име, а бе вече и на солидна възраст.

-Твърди се, че той е бил далеч от бохемата, заклет въздържател?

-Когато аз се запознах с него, със сигурност бе пълен трезвеник. Сега, в Ямбол, от племенницата на Иван Качулев-Мария, чухме друго за по-младите му години.

-И аз го чух, но Кръстев в спомените си описва ясно, че при идването на Гео Милев в града ни, не е правил компания в пиенето на Гео, защото бил въздържател.

-Те на тази основа и се скарват за първи път, поне аз това зная. При Кирил Кръстев реакциите са странни – той хем има някаква революционност, хем има авангардизъм. Странна фигура. Странна. Той написа спомени, но има твърде малко хора, които са писали спомени за него. Струва ми се , че в Ямбол, за разлика от Добрич и някои други градове, липсват книги със спомени за местни видни и не толкова видни личности.

-Тук, в Ямбол, общината изобщо не се интересува от това, дори и да има готови ръкописи с такива книги…

-А там, в Добрич , в Шумен общината ги субсидира. И погледнато исторически, Ямбол е в основата на модернизма в България. Никой не може да отрече това и никой не може да каже нещо обратно на това. Даже да не беше написаното от Кирил Кръстев, а само картините на Мирчо Качулев да бяха останали, примерно. Неговите картини имат класа и стават все по-интересни за изследователите на модернизма в България. Самият Мирчо Качулев е много интересен и като фигура. Жалко, че той не може да види признанието си. Аз съм сигурен, че и друг ямболия- Махмуд Абдурахманов, също, рано или късно, ще намери мястото си.

-Нещо друго около Кирил Кръстев спомняте ли си? Неговата сестра е била съпруга на поета Николай Марангозов.

-Не, аз не се считам специалист по творчеството на Кирил Кръстев, не познавам кой знае колко и живота му. За съжаление, когато някой си замине от нас, ние чак тогава се сещаме за тези неща. Може би все пак е дошло времето, да се направи някаква инициатива и да се напишат спомени за Кирил Кръстев, докато все още има хора, които са го познавали. След едно десетилетие, вече няма да има кой да свърши тази работа.

Интервю на: Борислав Ненов

 

About the Author :

Leave a reply