Димитър Будаков – една от ямболските спортни легенди

Будака с тим (1)

Този човек, Димитър Будаков, го помня съвсем бегло от ученическите си години. Нисък, набит, вече застаряващ. По онова време той всъщност вече е бил легенда.

Дали ямболци са си давали сметка за това или е трябвало да го застигне смъртта? Вероятно е второто, защото близостта до живия човек ни прави небрежни, дори пренебрежителни понякога.

А Димитър Будаков вече е пратил в големия волейбол фигури като Боян Мошелов, Богдан Кючуков и Йордан Ангелов. Имена, които пишат златни страници в историята на българския волейбол.

„След военната служба щях да запиша медицина. Фронтоваците ги приемаха направо, без изпити. Но чичото ме излъга – бе обещал да ме издържа. Започнах в бахчата при нашите”.

Това е фрагмент от спомените на Будаков. За него е било мъка неспазеното обещание на чичото, за ямболския спорт обаче това се оказва голям късмет. Роденият в близост до градската градина, и по-точно в Софларската махала Димитър Будаков, вместо да разлиства учебниците по медицина, всяка вечер е на ямболските игрища – на „ Георги Дражев” играе волейбол, на „Юнак” – баскетбол.

Повече го тегли играта край волейболната мрежа. Съотборници са му Любомир Нурян, ( баща му е собственик на една от трите частни аптеки в Ямбол преди 9 септември 1944 г., другите две са на Гурджев и на Даов), Васил Йовин, Георги Марчев, Николай Русев-Фагота, Атанас Шопа, Васил Кючуков – Чобана. По-късно се включват и Недялко Донски ( след време той става епохална фигура в националния ни спорт, председател на Българския футболен съюз, после основава и е първият главен редактор на спортния илюстрован, при това цветен, нещо страхотно за времето на соца, седмичник ”Старт”) , Николай Люцканов( и той не стои мирен, отдавайки се само на провинциални еснафски удоволствия, а дърпа към София и стига до професор в театралния институт, тогава ВИТИЗ, днес НАТФИЗ/, Тома Чакъров, Боян Мошелов.

Мошелов се връща през 1948 година от Военно-морското училище във Варна, но престоят му в родния Ямбол е кратък. Талантът му го отвежда в националния волейболен тим на България, с който през 1949 г. печели бронзов медал от световното първенство в Прага. Мошелов стига дотам след като на областното първенство през същата тази 1948 година главният съдия Печеников от София е силно впечатлен от изявите му и прави необходимото, за да стане той част от трикольорите. Боян Мошелов е съотборник в държавния отбор с велики фигури като Борис Гюдеров, Васил Симов, Панайот Пондалов.

Димитър Будаков остава в Ямбол. Въпреки че няма специално образование, той става волейболен треньор и подготвя всички формации на града. По-късно завършва Висшия институт по физкултура и ще натрупа стаж като треньор от цели 29 години.

И още 12 години като учител по физическо възпитание.

През 1946-1947 година в Ямбол се намират все още съветски военни части. Те имат волейболен отбор, в който играела и една жена – Ирина. На игрище „Дражев” се стичали стотици ямболци, за да видят това уникално за тях събитие, според спомени на съвременици на оная епоха.

Първото участие на мъжки волейболен тим на Ямбол в държавния шампионат е през 1947 година в Пловдив. В състава са Будаков, Кючуков, братята Любомир и Евгени Нурян, Васил Йовин, Николай Русев, Тома Чакъров, Николай Люцканов, Недялко Донски и Моис Алберт.

Дали е имало някога в страната ни такъв тим, в който един до друг да играят арменци и евреин? Аз поне се съмнявам.

Нашите състезатели се класират четвърти в страната. Така започва походът на волейбола край Тунджа. Спорт с голяма популярност на времето, дал на България изключителни дарования.

Ако Димитър Будаков беше всеки ден разгръщал учебниците по анатомия, Ямбол вероятно щеше да има още един добър лекар. Вероятно обаче нямаше да има волейболен конкистадор, който постоянно ще пали за този спорт момчета, девойки, мъже, и чиито отбори ще са фактор в страната.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply