Димитър Бечев: Житото на радостта
Поезията на младия 70-годишен юбиляр Тенко Тенев визира безпощадно-ироничната гримаса на съвременния творец. Стиховете на ямболския поет са човешки благослов към неоскърбените бездни в човешката душа, който се опитва да съхрани частиците от топлина, светлина и вяра в доброто…
Безкрайно тиха и бяла е музиката на делника в поезията на Тенко Тенев, когато застава пред смълчания глас на собствената съвест. Сърцето на поета близо четиридесет години търси обратното време на спомена, обагрен в зеления цвят на младостта, а мечтите му докосват благословената илюзия с криле на бяла пеперуда. Бързо и някак неуловимо изтича лирическото време в неговите стихове, а вечната въртележка на дните човешки подобно на вятърните мелници на Сервантес смила в една безкрайна ода „житото на радостта“. Тенко Тенев притежава таланта да преоткрива обикновените, земни неща, неговият лирически герой търси все по-често малките оазиси на личния спомен. Вече автор на 24 представителни стихосбирки, още през 1985 г. или статистически погледнато, от пет десетилетия насам Tенко Тенев превзе сърцата на изкушените от поетичното слово със своята поезия – своеобразен лиричен диалог със съвременника, поезия с отворени очи към доброто у човека, в която той съди със земната мярка на обикновеното човешко сърце.
Търсейки голямата тема за метаморфозите на социалното време, авторът преобръща обичайните интимни пластове и ги населява с образи – символи. Стихосбирките на поета, издадени в един двадесетгодишен интервал – „Спасена светлина”, „Мелодия за двама”, „Имена и съдби”, „Сияйно и тъжно”, „Стъпки в небето”, „Самотата на времето”, „Олтар от обич”, „Възторзи и горчилки” – докато стигнем до физиономичните му книги напоследък – „Думи за приятели”, „Посвещения”, „Слънчеви видения”, „Вечерен пейзаж”, „Бавни вълшебства”, “Песни за любовта и смъртта”, „Сребърни разпятия“, „И винаги ще има обич“, „Светлите олтари на деня“, „Очарованието на думите“, „Всичко е любов“ и най-новата му книга – „Завинаги в мен” (избрана лирика), излъчват пастелната мекота на един чувствителен лиричен темперамент, обрекъл душата си на едно светло очакване. Поетичният нерв в тях се движи в неспокойните амплитуди на спомена за „спасената светлина” в човешките души и унижения и оскърбен човек, отърсил се от всички делнични илюзии. Авторът бяга далеч от кухите идеологеми, осъзнава света около нас като нестихващ резонанс на душата. Образът на реката, на звездопадната нощ, на бащиния праг, потънал в мъгла, на майчините очи, светли като икони, на реквиемно тъжните дървета, на сърцето, посивяло като амфора от обич и сдържани вълнения – всичко това е вложено в лиричната тъкан на една поезия, задаваща въпроси към света около нас, към собствената съвест, към моралните устои на личността. И във всяка своя поредна книга поетът Тенко Тенев продължава своя диалог със съвременника, лирическият герой на неговата поезия отказва да стане безлична частица от скудоумното и неуютно ежедневие, което ни обгръща като досадна и сива пелена. Дяволски прав е Салвадор Дали, когато възкликва, визирайки пигмейските усилия на духовно осакатени хора: „Не се страхувайте от съвършенството. Вие никога няма да го постигнете“. Само големият творец може да усети шумоленето на самотно изтичащото време, което безпощадно ясно си отива от нас… / Александър Блок / И в „Посвещения”, „Слънчеви видения”, “Вечерен пейзаж”, и в “Бавни вълшебства”, и в юбилейната му книга „Завинаги в мен” Тенко Тенев инстинктивно е доловил гаврата с обикновените житейски стойности тук, в мелницата на безпощадното социално време, когато изкуството е принудено да стъпва на пръсти сред злобата и нечистата светлина на новите патриции. Интимните посвещения към всяко стихотворение раждат особения поетичен пейзаж на духовното вълшебство на общуването без граници в необятната държава на духа. Тук човешкия свят, видян през пантеистичното усещане за вечността на природата и космоса, носи и философския заряд на преосмислянето.
Илюзия е, че държим юздите на времето, ни внушава от своите двадесет и четири стихосбирки Тенко Тенев. Всъщност ние сме негови съдбовни пленници цял живот, догдето бавно изтече светлината на земните ни дни. Тези стихосбирки са непреднамерен, човешки благослов към неоскърбените бездни в човешката душа, чрез тях поетът Тенко Тенев коленичи клетвено пред големия, национален поетичен олтар, те са и шепа илюзии, и любов до поискване в красивата самота на очакването, те са пантеистичната идея за вечното движение в света. В това безпощадно състезание със себе си поетът се опитва да съхрани за хората вярата им в доброто …
Може би тъкмо в клетвения смисъл на тази вяра се крият и малките тайни на поезията…
Честит юбилей, поете!
(Есето, което Димитър Бечев прочете на творческата вечер на Тенко Тенев)
