Димитър Атанасов от Веселиново: Първото ми гердане беше на принципа неволята учи

pod chelenТой е младо момче, на пръв поглед не се вписва в определението майстор на герданета, но който и от многобройните кукери да попитате, ще каже, че е един от най добрите. Димитър Атанасов от село Веселиново започва да майстори герданета през 2006 година, на принципа „неволята учи”. Първото му гердане  е било взето назаем, а днес повечето кукери са с неговите произведения. „ Започнах да играя кукер. Първо бях в детската група, а после в голямата. Исках хубаво гердане, но трябваше да си направя. Разглобихме, аз и приятели един конски гердан, направихме си шаблони и така започнах. За първите герданета не сме спали само и само да ги направим. До града ходихме с колела за синци. За нас кукерския празник е голямо вълнение, а и състезание кой ще е с по-хубаво гердане.” Изработването на едно гердане не е лесна работа. За всеки човек идеята и шаблоните са строго индивидуални  и не бива да се повтарят. За изработката са необходими около 5 дни и то с помощ от приятели, защото сам е много трудно. На ред има между 19 и 21 синци, бройката на чифт е между 1700 -1900 броя, необходими са около 300 габъра. Слагат се и огледала за блясък и красота. Но това са само необходимите неща. По важна е ръката на майстора и неговата фантазия. „Слагат се пет ленти саръми и ги редим. Нижем ги и виждаме как стоят. Така редим няколко пъти, накрая се спираме на това, което най- много ни е харесало”, разказва Димитър. Големият проблем днес е да се намери материала необходим за основата, но въпреки всичко се справя някак си. Покрай работата има все по-малко време, но наближат ли кукерските игри, нещо го кара да не може да стои мирно. И отново скача за да възроди старата традиция.

About the Author :

Leave a reply