Джузепе Гарибалди – мечтател, герой, кумир на всички революционери в Европа

chelenКакво е Гарибалди? Човек. Нищо повече. Човек на Свободата. Има ли армия? Само шепа доброволци. Има ли боеприпаси? Няма. Няколко бурета барут. Оръдия, отнети от врага. В какво е силата му? Кое му носи победите? Кой стои зад него? Душата на народите!”

Тези думи на Виктор Юго лаконично, но абсолютно точно разкриват личността и магнетичното въздействие върху околните на националния герой на Италия, Джузепе Гарибалди. Неговият динамичен и активен живот, славата, която го преследва, където и да се появи, е символ на империите по света, но и на съпротивата и борбата срещу тях.

Джузепе Гарибалди е роден в едно от най- красивите места на лазурния бряг, Ница на 4 юли 1807 г . в семейството на моряк. И съвсем естествено тръгва по стъпките на баща си. Още като юноша се качва на търговските кораби и 25-годишен е капитан на бригантина.

1833 г. е преломна в живот му…заради Русия. Тогава,  неговият кораб акостира в пристанището Таганрог, където съдбата го среща с италианския емигрант Джовани Кунео. Той  го привлича към идеята за обединение на Италия, освобождаването и от властта на австрийците и установяване на републиканско управление в бъдеща обединена Италия. Младият Гарибалди става член на тайната общност „Млада Италия” и взема участие в заговор, организиран от нея още на следващата година, който е неуспешен. Осъден на смърт задочно, той бяга от родината в Тунис, където става ….пират. Но златото и богатството не са негов стимул, мечтата да се бори за справедливост и свобода са неговият приоритет. За това и ще замине за Южна Америка, в Бразилия, където се включва в редиците на „окъсаните”, които се сражават срещу правителството. Все по това време среща и бъдещата си жена Анна – Мария (Анита) да Силва.  През 1841г. двамата се установяват в Монтевидео, Уругвай, където Джузепе започва работа като учител и търговец. Не след дълго е семеен и в следващите години ще имат 4 деца.

Гарибалди участва в Гражданската война в Уругвай, като сформира „Италиански батальон”.  Тогава се появяват и червените ризи – фирменият знак, по който неговите войни ще бъдат разпознавани по-късно в Европа. След шест години Дж. Гарибалди се връща в родината Италия, след обявяването на войната между Пиамонт и Австрия. Взема участие в организираното въстание, което завършва с неуспех . Все по това време умира и неговата съпруга.

Потушаването на Италианската революция от 1848-49г. го принуждава отново да напусне Европа  и да се установи този път в Северна Америка. Пътува с кораби, живее в Ню Йорк, Перу, Чили. Пътува до Китай, Филипините Австралия.

И така до 1859 г., когато отново е в Италия, където от 1860 г. оглавява похода на Хилядата, освобождава Юга и осигурява победата на Революцията от 1859-60 г. Със звание генерал, дадено му от краля на Пиамонт и Сардиния, и своите  „аргонавти”, както нарича армията си. Първоначално Хилядата на Гарибалди наброява 1200 души, но постепенно нараства на 18 хиляди, контролира цяла Сицилия и от 1860 г. се прехвърля на Апенините и осигурява победата за обединена Италия.

Виктор Емануил втори го обсипва с почести, но революционерът иска и присъединяването на Рим , без който обединението на Италия е непълноценно. Кралят, воден от политическата ситуация в Европа, категорично е против готвения от Гарибалди поход към папската област. Гарибалди постъпва по вече изпробван начин – отказва почести и действа самостоятелно. Срещу гарабалдийците е изпратена армия, Гарибалди е ранен и попада в плен. Държат се с него като със „знатен пленник”, лекуван е от един от най – добрите за времето хирурзи Николай Пирогов.

Делото за пълното обединение на Италия продължава и когато през 1866 г. започва нова война на Австрия старият войн се включва в армията на Виктор Емануил Втори. За съжаление военните операции са неуспешни и изпитаният „биткаджия” напуска войската и се установява в имението си на о. Капрера. Той ще организира още два опита за овладяване на  Папството, и двата неуспешни.

През 1870 г.след оттеглянето на френската армия , главен гарант за независимостта на Папската, италианският крал успява да влезе в Рим, който става столица на Италия.

Последната военна кампания на Гарибалди е участието му със неговия син в Франко-пруската война от 1870 г., като доброволец и то на страната на.. вечния враг Франция. В този случай Гарибалди смята, че френската страна е права.

До края на живота си – 2 юни 1882г. той живее на своя остров Капрера, все така отказващ почести и награди.

В своето завещание Гарибалди пише: ”Завещавам любовта си към свободата и правдата и ненавистта си към лъжата и тиранията.”

И целият му живот е потвърждение на това.

About the Author :

Leave a reply