Десет години по-късно
Идеята да се видят отново след десет години събра бившите ученици, завършили в СОУ „Д-р Петър Берон” – Болярово средното си образование през 2004 г.
Искрено се зарадвах, че можех отново да бъда сред тях! Поласкана бях от поканата, която ми отправиха. Бяха поканили първата си учителка – чаровната Люба Байрактарова, посрещнала ги в училището през първия учебен ден. Присъстваше на тази трогателна среща и бившата класна ръководителка – лъчезарната Мариана Милева, с която отпразнуваха абитуриентския си бал преди десет години. Помня го отлично – пак бе топла майска вечер като сегашната, преливаща от усмивки и музика, от шеги и танци до зори!…
Ето ги отново – пораснали, променени, елегантни, по-зрели, по-съсредоточени и сдържани, но все така искрени и непосредствени! Ръкостискания, прегръдки, спонтанни въпроси и задъхани отговори – като след всяка дълга раздяла… Оживяха после безброй общи спомени от ученическите години, които будеха в душите им топлота и умиление.
Трогателно прозвуча обръщението на някогашната им, обичана класна ръководителка – сладкодумната госпожа Милева. А незабравимата, първа тяхна учителка – госпожа Байрактарова, им подсказа идеята на следващата среща да доведат и децата си.
Моят подарък за тях бе стихотворението, което им посветих и прочетох.
А после се заредиха музикални поздрави, групови и индивидуални. Популярната тематично съзвучна по този повод песен „Един неразделен клас”, пробуди носталгични настроения и въздишки в душите ни. Но скоро се изви голямо хоро, което внесе бодрост и ведро настроение. С много музика, танци и закачки бе наситена тази вълнуваща за всички вечер. Беше ми изключително приятно да гледам събрани отново заедно моите бивши ученици. Назовавам ги така, както и преди си ги наричах: Краси Васков, Красето (Красимира), Недка, Иво, Нинка, двете Марианчета (М. Христова и М. Николова), мимето Трефонова, Мариелка, Сиси (Силвия), Веселинка, Жани (Жанета), Наско Попов, Маврицио (Х. Маврев), Ицо Димитров, Ани (Анелия), Станиславка, Златето (З. Петрова), Мирко (Мирослав Петров), Танчето, Ванюшка (И. Николаева), Ира, Пепи (Петя Русева)… И други,чиито имена не изписах, но мълчаливо им се радвах, виждайки колко са чудесни и сега, след години…
До следващата ни среща, мили мои момичета и момчета! Отново тук и отново заедно- след още десет години! Нали?!
Бинка Величкова
