Десетте храма, които си струва да видите

1. Ангкор Ват

Ангкор Ват в Ангкор, Камбоджа, е най-големият индуистки храмов комплекс и най-големият религиозен паметник в света. Построен е от владетеля Суряварман II в началото на 12 век в столицата Ясодхарапура като държавен храм и бъдещ негов мавзолей. Скъсвайки с шиваистичната традиция на предходните владетели, Суряварман посвещава храма на Вишну.
Ангкор Ват е най-добре запазеният храм в Ангкор и единственият, останал важен религиозен център от основаването си до наши дни — първо като индуистки, а след това и като будистки храм. Сградата е върховно постижение на високия класически стил на кхмерската архитектура. Превърнала се в символ на Камбоджа, тя е изобразена на нейния национален флаг и е най-известната туристическа атракция на страната.
Ангкор Ват съчетава елементи на две основни форми на кхмерската храмова архитектура: храмът планина и по-късния галериен храм, основавайки се на ранната дравидска архитектура с характерните джагати. По своя замисъл храмът трябва да символизира връх Меру, дом на девите в индуистката митология: оградени с ров и външна стена, дълга 3,6 km, във вътрешността му са разположени три правоъгълни галерии, всяка издигната над предходните. В центъра на храма се намира квинкункс от кули. За разлика от повечето ангкорски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, като и днес изследователите спорят за значението на този факт. Храмът е предмет на възхищение, заради величието и хармонията на архитектурата си, обширните си барелефи и многобройните девати, украсяващи стените му.
Комплексът Ангкор е класифициран в световното наследство на ЮНЕСКО.

2. Храмът Кайласанатха

Комплексът Елора от пещерни храмове е разположен в индийския щат Махараштра, недалеч от Аджанта и се състои от 34 пещерни храма, създадени в периода VIII—IX в. Несъмнено влияние е оказало създаването на доста по-ранните пещерни храмове в Аджанта. Пещерните зали в Елора значително се отличават от Аджанта с размерите си и сложния си план. В скалите има дълги галерии, като площа на някои от тях достига 40х40м. Стените в залите са изобилствено украсени от каменни склуптори и релефи.
Най-внушителният от храмовият комплекс e храмът Кайласанатха /или още Kailasha/ съединил в себе си две направления в индийската архитектура. В него се слели пещерният и надземният храм. Съчетавайки пещерната и надземната архитектура, Кайласанатха е построен по следния начин: в полегатия склон на планината издълбали окоп, който оградил монолитния къс, а след това този къс скулпторите превърнали в храм с две вътрешни зали, много статуи и барелефи.
Размерите му са колосални – кладенецът, в който е изправен, е дълъг почти 100 метра и широк 50 метра. Фундаментът на храма е 61 метра на 33 метра, а височината му — 30 метра.

3. Храмът на Посейдон

На върха на стръмните скали, вперил поглед към водите на Егейско море, се намира храмът на Посейдон. Най-подходящото място за изграждане на светилище на бога на морето.  Построен през 500 г.пр.Хр., оригиналният храм е бил разрушен от персите . През 440 г.пр. Хр е бил възстановен върху руините на стария храм. Няколко колони  стоят изправени и до днес. Посетителите могат дори са видят издълбано името на Лорд Байрон.  Надписът вероятно е направен през 1810 година, когато  Лорд Байрон посещава Атина.

4. Храмът в Луксор

Храмът на Луксор (руините от храма на Амон-Ра) е една от най-големите забележителности, която по великолепен начин отразява мощта на културното  богатство на Египет. Издигнат от фараон Рамзес II близо до самите води на Нил, храмът се отличава с небивало достолепие, величественост и тържественост, което личи по броя на колоните, многото барелефи и надписи. На входа на храма са представени шест фигури на великите крале ( както стоящи, така и седящи), а по многото надписи по красивите му стени може да се съди, че Рамзес II е водил битка срещу хетите. Истинско произведение на изкуството, храмът на Амон Ра има светилище в западната част и три пищно украсени светилища в двора.

5. Златният храм в Амритсар

Златният храм или Харимандир /Индия/ е най-святото място за Сикхите, построено първоначално в края на 16в върху земя, дарена от императора Акбар. Храмът е разположен върху изкуствен остров в Езерото на Божествения нектар (Амритсар) В него се съхранява Грантх Сахиб, ”библията” на сикхите. Книгата съдържа 3384 химна и е предмет на особено отношение – първообразецът й се пази в отделна зала (светая светих) на централния храм на сикхите – Златният храм в Амритсар. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт (“Трон на Вечния”), символ на властта в света, а сутрин се връща церемониално в Златния храм. Покои се върху възглавница на специална маса, Манджи Сахиб, и върху нея се положено покривало (чанани) с драперия, украсено със смарагди и диаманти.

6. Храмът “Леговището на тигъра”

Таксанг манастир, наричан още “Леговището на тигъра” се намира на север от Паро в Бутан и е разположен върху една почти вертикална скала на височина 3000 метра. Храмът е построен през 1692 година. Легендата разказва, че Гуру Ринпоче, втората Буда, е летял върху гърба на тигрица до скалата, за да медитира. Тази пещера сега сега съществува в рамките на манастирските стени.
Мястото е смайващо живописно, няма нищо, което да нарушава тишината, освен един водопад, гракът на някой гарван, пърпоренето на молитвени флагчета и рецитациите на малцината монаси.
Каменният манастир е пострадал от голям пожар през 1998 г., но бавно бива възстановяван.

7. Пирамидата Кукулкан в Чичен Ица

Пирамидата Кукулкан (El Castillo) – храмово съоръжение, оцелял сред останките на древния град на маите Чичен Ица на полуостров Юкатан в Мексико.Кукулкан на маите е аналог на бог Кетцалкоатъл. Вътре в пирамидата, на входа се намира от северната страна, е разположен храм с две стаи. Височината на пирамидата е 30 м, дължина на страните му е 55 m, 365 стълба, водеща нагоре, символизиращи дните на годината. В храма на върха на пирамидата са били принасяни в жертва на Кетцалкоатъл пленени воини от вражеските армии. Върху каменна маса са поставяли жертвата, четирима помощника на главния жрец са хващали ръцете и краката, а самият главен жрец е изтръгвал сърцето на жертвата и го е полагал в краката на божеството. След това жертвата е била изхвърляна надолу по стъпалата на пирамидата. Освен храма пирамида, най-вероятно е действал като календар. Всяка година през есенното и пролетното равноденствие (21 март и септември 23) може да гледате уникалния спектакъл на “Пернатият змей”.

8. Кралският дворец и храмът на смарагдовия Буда

Кралският дворец трябва да видите със сигурност. Той е величествено архитектурно постижение, дом на смарагдовия Буда (Emerald Buddha), който е най-почитания образ на Буда в Тайланд. Дворецът е разположен на площ от 945 000 кв.м. и обхваща над 100 сгради, в които е събрана 200-годишна история на дворцов живот и архитектурни експерименти.

9. Абу Симбел: Храмът на Рамзес II

В класацията на най-известни паметници след Пирамидите и Сфинкса, построен от най-могъщият египетски фараон Рамзес II, Абу Симбел поставя границата на Египетското царство и показва могъществото на царете на всекиго. Днес Абу Симбел не е изгубил и част от дарбата си да вдъхва страхопочитание. Макар и символизиращ повече възхвала на своя създател, построил Абу Симбел, за да подчертае божествения си статут, храмът е издигнат в чест на боговете Ра, Амон и Птах. Абу Симбел е част от Нубийските паметници, които са включени в списъка на ЮНЕСКО. Той е издигнат през XIII в.пр.Хр. и е построен, за да сплашва Нубийските съседи.
Храмовете са били премествани, поради създаването на изкуственото езеро Насър. Сред оцелелите части на Абу Симбел са високите 21 метра четири статуи на Рамзес, които се водят и за най-големите оцелели статуи на цял Египет.

10. Храмът на небето

Храмът на небето е даоистки комплекс от храмови сгради, разположени в южната част на Централен Пекин. Комплексът е посещаван от императорите от династия Мин и Цин за годишните церемонии с молитви към Небесата за добра реколта.
Комплексът е построен от 1406 до 1420 г. по времето на император Yongle, който е наредил и изграждането на Забранения град в Пекин. Разширен е и преименуван на Храм на небето по времето на император Jiajing през 16 век. Храмът на небето е реновиран през 18 век по времето на император Цянлун. Това е и последното голямо реновиране на храм през императорската епоха.