Дерзайте, кметове, вас закон не ви лови!

IMG_0419AВ България кметовете имат пълната власт да правят каквото си искат, без да се безпокоят, че могат да попаднат под ударите на закона, защото са усвоили практиката законно да го нарушават. Това ни доказва съдебната сага на ямболския кмет, който вече повече от четири години „се състезава” с прокуратурата на съдебен терен заради спорни обществени поръчки. Той беше изправен пред Темида по шест обвинения – за ремонта на зала „Диана”, за водопровода, за общинския бюлетин, за почистването на града, за присвояването при ремонта на ромските улици и за отпадъците от събарянето на блок 20. До тук двубоят е в негова полза – четири влезли в сила оправдателни присъди и само две от делата все още се мятат между съдебните инстанции. За блок 20, както за по по-кратко наричаме съдебния казус, ямболските съдии постановиха също оправдателна присъда, която е протестирана в Бургаски апелативен съд и делото предстои да се гледа.
По-интересна е историята на делото за водопровода – първата присъда, с която стартира в Ямбол това дело, беше 5 години затвор и 6 години лишаване от право да заема отговорна държавна длъжност, но осмелилият се да я произнесе съдия беше „омаскарен”, а делото върнато от Бургаски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на Ямболски окръжен съд. И вторият ямболски съдебен състав обаче произнесе ефективна осъдителна присъда на кмета от 3 години и 8 месеца затвор и 4 години забрана да заема отговорна държавна длъжност, като прие, че обвинението в длъжностно престъпление е по по-лекия състав, и затова присъдата е по-малка.
Бургаските апелативни съдии потвърдиха тази присъда, но Върховен касационен съд я върна за ново разглеждане от друг състав и за трети път в началото на тази година делото отново беше подхванато в Бургас, а по указание на върховните съдии беше назначена за трети път нова съдебна експертиза. За това дело, което наистина е на път да се превърне в съдебна сага, вече се разказват и вицове. Последният гласи, че делото ще се връща до тогава, докато не се намери съдебен състав, който да оправдае ямболския кмет. Това е и най-странното по това дело – досега пет съдебни състава на три различни съдебни инстанции са го гледали, но така и никой не се осмели да оправдае кмета, а само си го прехвърлят едни на други, откривайки някакави процесуални нарушения или липса на мотиви.
Не толкова за хода на съдебните дела на ямболския кмет обаче ми е думата, а за това как кметовете са с развързани ръце законно да нарушават закона и единствената им спирачка е само личният им морал, ако го имат. Явно е, че наказателният закон е така измислен, че изключително трудно да се доказва длъжностно престъпление, защото трябва да се установи специална цел за облагодетелстване на самия кмет или на фирмата, спечелила обществената поръчка, а за всички ни е ясно, че тази цел се подразбира, но преки доказателства за това липсват, защото никой черно на бяло не ги записва и не се подписва под тях.
Най-красноречиви в това отношение са оправдателните присъди на Георги Славов за общинския бюлетин и за почистването на Ямбол.
В първите години на своето кметуване Георги Славов беше въвел „патента” да прави обществени поръчки за конкретна фирма, като зададе такива условия, че точно този, който той иска, да може „законно” да спечели обществената поръчка. По-късно поставянето на такива „спецални” условия беше отменено като възможност в Закона за обществените поръчки и затова вече кметът узаконява пришевките си кой да спечели поръчките по друг начин.
Такъв беше случаят и с двете обществени поръчки за общинския бюлетин и за почистването, които стигнаха до съда, но безславно угаснаха, защото съдът не прие доказателствата на прокуратурата.
За общинския бюлетин условията определяха точно какво образование и колко години стаж трябваше да има всеки от екипа на медията, за да може тя да кандидатства за поръчката, като всичко беше така „изчислено”, че да могат да се „елиминират” от участие останалите медии и да остане точно тази, която трябва. Най-интересното е, че поръчката е пусната буквално в последния работен ден на 2008 г., защото от 2009 г. Законът за обществените поръчки не позволяваше въвеждането на специални условия, които да ограничават участниците. Така фирмата на тогавашната съпартийка на Георги Славов и по-късно „израснала” до областен управител и посланик в Хърватия Таня Димитрова „спечели” обществената поръчка, но както стана ясно условията са били такива, че дори и тя не е отговаряла на тях, въпреки че са правени за нея. В съдебна зала се изясни, че Таня Димитрова няма диплома за висше образование със специалност журналистика, каквато се изисква според условията на поръчката, а има свидетелство за допълнителна квалификация, която не се равнява на висше образование. Отделно стана ясно и, че тя е представила документ с невярно съдържание, като е декралирала, че главният редактор има 5 г. стаж, което беше опровергано от експертиза, защото няма внасяни осигуровки за такава длъжност. На първа инстанция в Ямболски окръжен съд по това дело беше произнесена условна присъда от 1 година и 6 месеца, но по познатата схема делото беше върнато от Бургаски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и той не се осмели вече да произнесе осъдителна присъда, а „подаде удобно топката” на следващите инстанции с оправдателна присъда, която беше потвърдена от тях.
Най-скандално обаче е делото за почистването на Ямбол, където дори и съдът признава, че Георги Славов е превишил правата си, като еднолично без решение на Общински съвет е дал съгласие на прокуриста на общинската фирма „Комуналуниверс” да образува гражданско дружество с частна фирма, въпреки че го оправда.
По тази обществена поръчка отново има специални условия, на които да не отговаря общинската „Комуналуниверс”, а само тази фирма, която трябва да спечели, а тя „случайно” се оказва, че е на бившия съдружник на Георги Славов във фирмите му в Сливен, преди да стане кмет. Тази случайност, гарнирана с много преднамереност обаче не смущава нито окръжните, нито апелативните съдии, които твърдят в решението си, че: „Обстоятелството, че подсъдимият се е познавал със свидетелите по повод обща съвместна дейност от времето преди да бъде избран за кмет, би могло да се тълкува като специална цел за облагодетелствуване, ако подсъдимият като кмет на община Ямбол беше възложил услугата по почистване и озеленяване на Гражданското дружество по реда на прякото договаряне, което в случая не е налице”. Т. е. щом има обявена обществена поръчка, значи всичко е законно, макар да е ясно, че комисиите, които са назначени от кмета, са добре инструктирани кой трябва да спечели, а и ограничаващите предварителни условия са „бетонирали” тяхното решение.
Резултатът от тези действия на кмета, започнати още от 2008 г., вече е налице – той успя да докара до ликвидация общинската фирма „Комуналуниверс”, за да може удобни на него фирми да се занимават с почистването на града, а услугата да се оскъпи за гражданите на Ямбол. За трите години, които почистваше Ямбол, съдружникът на кмета успя да направи чиста печалба над 1 млн. лв., което беше доказано с подадената данъчна декларация.
Единственото нещо, на което се научи ямболската общинска администрация от всички съдебни дела на кмета, е че вече по обществените поръчки се обявява прогнозна стойност. А иначе всичко си тече по старому, макар и по нови правила. При една от последните обществени поръчки на община Ямбол фирма се оплака, че е подала офертата си буквално в последните изтичащи минути на срока, а след това се оказало, че след тях са внесли оферта други, по-удобни на кмета, които естевено са спечелили поръчката. Или иначе казано съдът развърза ръцете на ямболския кмет законно да си нарушава закона и да си гледа неговия интерес, естествено докато на думи обяснява как брани обществнения интерес…

Диана Иванова

About the Author :

2 Comments to “Дерзайте, кметове, вас закон не ви лови!”
  • Боян Парушев
    February 13, 2014 - Reply

    Срещу 300 000лева в България всичко е възможно ,,дадени на правилните хора

  • Anonymous
    February 18, 2014 - Reply

    Дааа, абсолютен срам и позор за съдебната система са делата на ямболския кмет. Жалко, че всичко това не е достатъчно известно в страната.
    Ама срамът е и за ямболци – нали си го избраха повторно, когато делата вече течаха… А шашарма по изборите не се доказа… Значи – хак ни е, да не се оплакваме.

Leave a reply