Дебютната стихосбирка на Теодора Рашева – път към добротата

Тя е само на 17 години, родена е, и живее, в село Безмер, община „Тунджа”, а учи в десети клас на ямболската  Математическа гимназия „Атанас Радев”. Името й е Теодора Рашева, която потегли в коварния, и примамлив същевременно, коловоз на словото, издавайки преди броени дни първата си лирична книга, озаглавена „Есенно дете”.

Теодора е от три години  член на клуб „Млад журналист и творческо писане” към Народно читалище „Съгласие 1862”-Ямбол, където ръководител е Борислав Ненов, станал съпричастен към тъй ранния дебют на Рашева. По думите на Ненов, поетичният сборник „Есенно дете”е могъл да престои още известно време в чекмеджето, някои от творбите в него да „ферментират”, да бъдат огледани с по-зрели очи от Теодора, но нейното желание да поднесе изненадващ подарък на близките си е дал рязък ход на събитията.

Сред тези 18 стихотворения, съставляващи книгата „Есенно дете”, има неща, писани от Теодора още в детска възраст, има и стихове, в които вече се усеща светогледът  на момичето, което още не е жена, но не е и дете. Най-деликатната, най-сложната възраст, в която всеки поглед, дума, жест може да отвори рана в душата. Въпреки някои проблеми със стихосложението, и неизбистрената  поетика, „Есенно дете” на Теодора Рашева е път към добротата – и с думите-послания към познати и непознати читатели, и с благотворителната кауза.

Защото парите от продажбата на дебютната си книга, 517 лева, Теодора Рашева дари на Петя от село Симеоново, която се нуждае от спешна операция в чужбина. Преди Теодора и Петя да се срещнат очи в очи, в родното село на младата поетеса, Безмер, се състоя  емоционална, свежа, интересна среща в една от залите на читалище „Светлина- 1928 г.”, напълнила се със съселяни и приятели и от Ямбол на Теди.

Секретарят на читалище „Светлина” Росица Кралева бе поела подобаващо  организацията на събитието и се получи  романтична вечер, в присъствието и на народния представител Кирчо Карагьозов, също родом от Безмер, на заместник-кмета на община „Тунджа” по социалните дейности Станчо Ставрев , на кмета на селото Росен Русев.

Първата книга на Теодора бе подготвяна от няколко месеца, но бе пазена в тайна от най-близките й хора – нейните родители. Така че за тях стихосбирката „Есенно дете” излезе от анонимност броени часове преди премиерата.

„Радвам се, че уважихте моя труд. Семейството ми е скромно, родителите ми са обикновени хора  и аз исках да им направя изненадващ подарък. Исках и да докажа на родителите си, че мога сама направя нещо важно, да докажа това и на себе си”, каза десетокласничката от МГ „Атанас Радев”.

Съвсем  ранни дебюти в Ямбол всъщност не са непознати – преди няколко години още като ученици издадоха първите си книги две момчета, Иван Гърдев и Боян Боев, които след това сякаш се оттеглиха от литературното поле.

Или просто пишат бавно и мъчително, хвърляйки  често сътвореното, за да почнат отново страницата от романа  или от разказа си.

Някога Нешо Бончев, родом от Панагюрище, когото приемаме за първия български възрожденски литературен критик, бе писал:”Литературното поле не е бална зала, та да се четкаме и да си правим комплименти”.

С безкрайни колебания обаче просто няма никога да се стигне до дебютна книга. В този контекст , „Есенно дете” на Теодора Рашева е стъпка и в неизвестното, и предизвикателство, и жест към доброта.

Защото от книгата й вече има смисъл.