Енчо Мишинев: Важно е да ти е интересно, след това успехите идват сами

encho-mishinev-251709-810x0Енчо Мишинев е роден 23 юни 1998 г. в Ямбол. Тази година завърши средното си образование в ПМГ „Атанас Радев” – Ямбол и беше обявен за най-успешния ученик в историята на гимназията. Носител е на множество награди, стипендии, златни и сребърни медали от международни състезания и олимпиади по информатика.

Тази година е номер едно в ранг листата на Група А на най-добрите национални състезатели по информатика в България с 1403 точки. Освен, че беше първи по информатика, той стана и финалист на националните олимпиади по математическа лингвистика, химия и физика.

– Тази година завърши и беше обявен за най-успешния ученик в историята на Математическата гимназия. Как приемаш това признание?

– Това е изключителна чест за мен. Очевидно да ти кажат, че си най-успешен в 46-годишната история на гимназията е голямо признание.  Затова трябва да благодаря на гимназията и на учителите си по информатика. Не знам дали знаете, но мисля, че предният най-успешен ученик беше Йордан Чапъров, който също беше състезател по информатика. Определено това се дължи на школа Шикови и учителите там, защото очевидно те успяват да подготвят много добре учениците.

– Какво ти даде обучението в Математическата гимназия? Как реши да се занимаваш точно с математика и да отидеш там още от пети клас?

–  От първи до четвърти клас бях в СОУ„ Св. Климент Охридски”. Почти всички решиха да останат там, защото такава беше обстановката, не искаш да се делиш от класа си, но все пак аз и няколко други деца решихме да отидем в Математическа гимназия. Тя има репутация, че е най-добрата в Ямбол. Още от пети клас учителка по математика ми беше Цеца Комитова, която ми помогна много в цялостното развитие. Преди това също ходих на състезания, но тя беше наистина много добър учител. Тя ми каза, че ако съм добър по математика, ще съм добър и по информатика и че школа Шикови набира ученици от Математическата гимназия. Ако не учех там, нямаше да отида, така че на практика всичките ми успехи се дължат на това, че съм ученик на в ПМГ „Ат. Радев” още от пети клас.

– Трудно ли ти беше да влезеш в „голямата” информатика, как стана за теб този преход?

– Преходът стана, защото ми беше изключително интересно. Аз започнах с информатиката в шести клас, преди това се бях състезавал само по математика. В информатиката открих нещо ново – това, че можеш да решиш някоя задача и веднага да видиш резултата. В математиката, ако решиш една задача, гледаш някой да ти я провери, да ти каже дали е вярна. В информатиката, когато напишеш една програма, веднага виждаш резултата от нея, можеш да я включиш и тя да направи каквото трябва. Затова в шести клас аз започнах да се занимавам  усилено с това и само с това и то не за да стана добър за състезания, а защото ми беше ужасно интересно. Всъщност пробивът в информатиката следващите години в международните състезания стана от само себе си, без да се старая твърде много, или да се вживявам в това, че трябва да съм най-добрият. Просто ходих по състезания и се справях добре, защото правех това по цял ден. Беше ми интересно.

– Като те гледа човек ще каже, че информатиката и участието в международни състезания е възможно най-лесното нещо в света. Какво те прави толкова добър?  

–  Както всяко друго нещо, предполагам, че трябва и доза талант. Аз не мога обективно да преценя моя талант в каква степен е. Също учителите са най-важни, особено в началото в наука като информатиката, която я изучаваш час в 9-10 клас. Според мен  цялата заслуга е на учителите да те въведат и да ти обяснят абсолютно всичко първите години. И последното и най-важното според мен е да ти харесва. Има много хора, срещал съм се с тях по състезания, които подтиквани от родителите си или с много амбиции се мъчат да успеят, а не им се решават задачи и това обикновено не работи добре. Трябва да имаш голям интерес към информатиката, по този начин ти не си губиш времето, а можеш дълго да се трудиш и да ти е интересно. Това според мен прави сериозните пробиви и помага да станеш много добър в информатиката.

– Ти от много време си в националния отбор. Имаше ли съревнование между вас или съревнованието беше по-скоро с другите отбори?

– Зависи, има съревнование между нас, докато се избере националния отбор. Имаше съревнование между мен и Христо Венев. Като цяло се оказа малко по-добър, ако се погледне статистиката, но беше интересно. Има състезания, в които аз побеждавам, други, в които той побеждава. Но няма злоба, забавляваме се. Ние сме приятели, винаги ако единият попита нещо за някоя задача, другият ще му отговори, няма да пази знания, за да е по-добър. Има съревнование, но е приятелско съревнование в отбора.

– А кое е по-важно според теб: учителят или талантът на ученика и старанието му ? Или трябва да има комбинация от двете?

–  Не може без нито едно от двете. Ако нямаш талант, колкото и да се мъчиш, няма голям смисъл. Талантът е задължителен, но без учител нямаш какво да направиш, няма как да го развиеш по никакъв начин.

– Другото, което те отличава от всички останали в математическата гимназия е това, че беше първи и в много други дисциплини, не само в математиката. Как успяваш да си толкова всестранно развит?

–  Не се интересувам само от информатика. Аз ходих на много различни състезания. Всяка от отделните науки като химия, физика, информатика и математика има много неща, които трябва да научиш само за тях, но имат и връзка. Начинът на мислене при всички е подобен, има логика. Те са точни науки. Това ми помага. Те всичките са ми много интересни. Примерно, ако съм много добър състезател по информатика и математика, да науча нещата по физика е много по-лесно, отколкото за някой, който учи само физика. Тези връзки ми помагат. Отделно бях състезател и съм печелил състезания и по математическа лингвистика.

–   Ако ти хареса нещо го превземаш?

–   Ако ти хареса нещо, според мен, не е толкова трудно, стига да имаш истинско желание.

–   Каква според теб е рецептата за успех? Какво за теб е успехът след толкова много постижения?  

–    Според мен не трябва да имаш цели, фиксирани само на ниво –  да стана първи на това състезание или  да взема медал, защото е много лесно точно по време на състезанието да се разсееш, нещо да стане, да не видиш някой детайл и след това ще има разочарование. Според мен да успееш е да стигнеш на добро ниво, да ти е интересно. Формалните успехи като печелене на състезание идват сами .

–   Трябва да ти е интересно, за да правиш нещо с лекота?

–   Да, има много хора, които си поставят някакви цели и когато не ги изпълнят, това им събаря цялото желание да продължат да се развиват в тази посока. А това не е хубаво, защото всички се издънваме понякога. И аз имам много състезания, в които не съм се справял на нивото, което искам, но всичко се случва.

–   Какво се случва с теб оттук нататък. Къде отиваш да учиш?

–   Още миналата година си подадох документите за Кеймбридж, ходих на интервю там, те ме извикаха и ми предложиха оферта, ако имам 5.80 на дипломата или повече, да вляза. Аз си покрих офертата и сега има кореспонденция главно за заемите, защото там е много скъпо.

–   А някаква стипендия няма ли?

–    Те предлагат „bursary”. Това е подпомагане на учениците, стига за подслон и най-базовите неща, но ще трябва да използвам и спестявания. През лятото се надявам да изкарам стаж, с което да изкарам пари за следващата година, а заемите, които Англия предлага са с много добри условия. Покриват всички такси за университета, защото те са наистина много високи за нашия стандарт за живот, но хубавото е, че започваш да ги изплащаш, когато достигнеш определено ниво на доходите.

–    Притеснява ли те Брекзит?

–    Доколкото знам, ще се опитат поне за университети като Оксфорт и Кембридж Брекзит да не повлияе толкова много. Хубавото е, че аз ще стана студент преди официалното излизане на Великобритания от Европейския съюз и вероятно това няма да се отрази на сключените от мен договори. За съжаление, има шанс да поскъпнат таксите, което ще е лошо, но не се знае какво ще стане, надявам се поне за мен да няма такъв отрицателен ефект.

–   Защо реши да учиш точно в Кембридж?

–    Исках да уча в чужбина, най-малкото за да видя как е животът по света, не искам цял живот да съм живял само в България. Пробвах на едно място в САЩ, там не ме приеха. Пробвах на различни места в Англия, Кембридж беше най-известният, а аз предварително знаех, че искам да уча там. Кембридж и Оксфорд са най-популярните университети и би трябвало да са с най-високо ниво на образование, а то не може да кандидатстваш и в двата, трябва да избереш единия.

–   Какво те очаква сега през лятото, какво възнамеряваш да правиш?

–    Лятото ме очаква предимно пътуване, не се задържам много в Ямбол. Предстоят ми различни школи, състезания. На 27 юли заминаваме за Иран за участие в международна олимпиада по информатика, по-рано през този месец участвах на Балканиада по информатика в Молдова, по-късно имам състезание в Сърбия, след това ще бъда в комисията за една Европейска младежка олимпиада по информатика. Извън ангажиментите съм планирал пътувания с приятели по морето, екскурзии. На мен това ми харесва, не обичам да се задържам дълго време на едно място, постоянно има какво да правя.

–    За какво са важни за теб тези състезания – трупаш опит или резултатите от тях са от значение за кандидатстването ти?

–    До предната година бяха важни за влизане в университет, защото когато те попитат защо да вземат точно тебе, успехите са това, което им показваш. Тази година вече са за преживяването и за представянето на България.

–   Като студент ще имаш ли възможност да се състезаваш?

–    Там вече е по-различно. Студентите се състезават за учебните си заведения, но техните състезания по информатика са по-различни – студентската олимпиада вече е отборна, а не е индивидуална.

–    Можеш ли да кажеш колко медала си спечелил? Броиш ли ги?

–    Не, не ги броя. Зная само отличията си от признатите международни състезания. От балканиади имам четири златни медала и един сребърен, един златен медал от Централно- европейска олимпиада и от международни олимпиади имам три сребърни медала и един златен.

–  Кой медал беше най-важен за теб и го приемаш за най-голямо постижение?

–    Най-голям успех е златото от международна олимпиада, защото все пак тя е едно ниво над всички останали състезания. В нея участват състезатели от цял свят, над 80 държави. Само веднъж успях да взема златен медал, което беше през 2014 г. в Тайван и беше неочаквано за мен.

–   Какво ти даде участието в толкова международни състезания?

–    Много е интересно да ходиш на отдалечени и екзотични места. Аз съм ходил в Австралия, в Тайван, което ти дава различна гледна точка за света. Където и да отидеш, осъзнаваш, че хората са по-малко различни, отколкото очакваш. Оказва се, че всички доста си приличаме. С всички можеш да се разбереш лесно. Даде ми едно по-светско мислене, че в крайна сметка всички сме преди всичко хора. А и почти всичките ми приятелства са от там, повечето ми приятели са хора, които съм срещнал по различни състезания.

–  Отнеха ли ти нещо всички тези състезания и успехи?

–   Единственото, което отнемат, е време, но то не е загубено, след като правя нещо, което ми харесва, и то ми дава много. Затова не бих казал, че съжалявам за каквото и да било.

–    Носител си на много награди, различни стипендии. Как ти се отрази това, тежат ли очакванията на всички за отлично представяне?

–    Действително, има го това. Например, когато започваш на първо състезание и бронз да вземеш се смята за голям успех, но вече на моето ниво, когато се върна със сребро, хората са леко разочаровани, всички очакват и искат злато от мен. Не е приятно някой да се държи с теб все едно сребърният медал е провал.

–   А ти приемаш ли го за провал?

–   Не, за мен дали е провал не зависи от медала, а по-скоро от това как съм се справил на самото състезание. Понякога излизам и знам, че някоя задача мога да я реша, но по някаква причина не съм могъл да си довърша решението и това за мен донякъде е провал. Понякога дадена идея, или някакъв детайл не съм го видял, и дори и сребро и бронз да получа не се ядосвам, защото се случва. Сега в Молдова, когато бях на косъм от златото, измислих задачата, но не ми стигна времето да я направя точно, както е в главата ми. По информатика има две части – да измислиш задачата и да я реализираш, и двете са еднакво трудни.  Ако не ти стигне времето, ти знаеш перфектно как се решава тази задача, но не получаваш точките за нея.

–   Како искаш да постигнеш от тук нататък?

–    След международната олимпиада ще се концентрирам в обучението си в университета. Тези състезания са малко по-теоретични, а аз искам да придобия малко повече практични знания, за да съм готов да работя в компании. Искам да видя как е животът в Англия и най-вече как е животът извън България.

–    Имаш ли приятели, които ще учат с теб в Англия?

–    Даже има едно момче от моя клас, който ще учи в Кембридж. Симеон Стойков, той също е състезател по информатика, но ще учим в различни колежи. Колежът, който аз си избрах, е от по-новите, и например, мисля, че беше единственият, в който е разрешено да ходиш по тревата в двора.

–  Не са ли проявявали интерес към теб фирми, които ти предлагат работа?

–   Има интерес, получавал съм различни оферти и покани за интервю, но аз отказвам, защото искам да си завърша образованието и тогава да се занимавам с това. Дори и големи компании като „Гугъл” са ми предлагали да ходя на интервю. Те организират състезания, които са във формата точно като нашите състезания, и тези, които се справят добре, получават оферта за интервю. И аз съм получавал, но още ми е рано.

–   Ще се завърнеш ли в България или вече си гражданин на света и за теб няма значение къде ще работиш?

–   Ще поживея и ще видя. Има голям шанс да се завърна, защото за мен на Балканите и най-вече в България отношенията между хората са по-топли. Може да се чувствам така, защото съм си у дома, но с хора от Балканите по-лесно се запознаваш и по-лесно ставаш приятел с тях. Това със сигурност ще ми липсва в Англия, но трябва да видя как се живее там.

–    За какво мечтае един толкова успешен млад човек?

–    Аз нямам някакви огромни амбиции. За мен не е задължително да си направя голяма компания, да стана милионер, или да направя някакво голямо откритие. Не искам нищо повече от това, което желае всеки нормален човек, искам да си намеря добра работа, да имам достатъчно пари да правя това, което ми харесва, и да имам и време за екскурзии. Просто искам нормален живот, нищо повече.

Интервю на Диана Иванова 

About the Author :