Да търсим истинските проблеми, защото прехвърлянето им само ги задълбочава

Ако моят публицистичен текст в рубриката „Рикошет” на в-к „Неделник”, озаглавен „Защо се стопи баскетболната ни публика?”, доведе до сериозен разговор за състоянието на баскетболен клуб „Тунджа”, е имало смисъл от него. Президентът на клуба ни, г-н Валентин Ревански, реагира доста остро спрямо този текст, и обяви, чрез открито писмо до нашия вестник и до сайта ни „Делник”, че телевизия,Диана ТВ”, на която той е съсобственик, спира директните предавания от зала „Диана”.

В текста си аз посочвам два фактора, които, според мен, доведоха до големия отлив на публиката от мачовете на мъжкия ни тим. Ще си позволя да ги припомня, тъй като мнозина не са запознати с публикацията ми, а някои я вадят от контекста й. И в крайна сметка излиза, че аз съм палачът на ямболския баскетбол. И че аз ще го загробя.

Подобни нападки към мен са нелепи, те не изхождат от нищо конкретно и реално. С Валентин Ревански сме добри познати, не казвам приятели, тъй като това определение е много силно, макар през времето, в което се знаем, Ревански да е казвал, че сме приятели. И отношенията ни винаги да са били коректни и сме имали доверие един към друг. Може и да съм се заблуждавал в това, разбира се – никога не съм имал усет за реалните помисли на хората. Но съм уважавал В. Ревански и като президент на баскетболния ни клуб, и като бизнесмен с размах, който е и по-широко скроен човек. Когато той дойде в редакцията на вестника, за да ми даде текста на Отвореното си писмо, също нямаше между нас скандал – напротив, половин час си говорихме за станалото през тия 5 години, в които той е начело на БК „Тунджа”. И пак през тия 5 години, аз многократно съм писал статии, в които съм подчертавал огромния принос на Ревански за успехите на мъжкия ни отбор.

Това съм правил, също неведнъж, и от екрана на телевизия „Диана ТВ”, където в продължение на повече от две години водих авторското си предаване „На фокус”. Нито Валентин ме е придумвал да акцентирам на неговия принос за просперитета на баскетболния ни клуб, нито аз съм му се подмазвал.

Първото, поне с такова впечатление съм останал, не е в неговия стил, второто пък не е в моя стил.

В моя стил е обаче да не мълча, когато считам, че има ямболски проблеми. По тази причина, вероятно, съм в лоши отношения с доста съграждани. Но има професии, които водят често да конфликти, журналистиката е една от тях. И сега аз излизам гадният, който иска да затрие баскетболния ни клуб. Това ми вменява Ангел Стефанов, например,в коментар под Откритото писмо на Ревански, публикуван и в сайта „Делник”.

И други мислят същото – моята персона нищо не е направила през годините, а носи само лошо на съгражданите ни, респективно на баскетболния ни клуб.

Какво обаче конкретно бях написал в текста си? Че има два фактора, които доведоха до големия отлив на публика от зала „Диана”. Първият фактор – слабото, много слабото представяне на „Ямбол” от началото на първенството. Тук имаме резултати, а не субективни твърдения – „Ямбол” е на предпоследно място в класирането и има една единствена победа, тя е над най-лошо селектирания и най-нискобюджетния тим в шампионата – бургаският „Черноморец”. А „Ямбол” е с трима сръбски баскетболисти, плюс старши треньор (междувременно и треньорът Марянович, и един от играчите-сърби, Бошняк изчезнаха), също от сръбската школа. Квалитетна школа, така поне твърдят всички през годините. Въпреки това съперниците ни бият кръг след кръг, като в някои срещи разликата беше повече от 25 т.

По-лошо представяне в първия етап от първенствата не помня да сме имали. Г-н Ревански също мисли по този начин за играта на отбора ни, изразът му е обаче по-мек – „недобри резултати”. Той припомня, че този сезон община Ямбол дава по-малко пари за баскетболния ни клуб, а това е попречило да се направи по-солидна селекция.

Това не го оспорвам и аз – при по-нисък бюджет, трансферите на качествени състезатели са почти невъзможни. От години обаче на Общите събрания на баскетболния ни клуб членове на този ръководен орган повдигат въпроса за по-масирано навлизане на момчета от нашата школа в мъжкия тим. Аз на няколко от Общите събрания питах защо младите ни състезатели не участват в Младежката група или в „А” мъжка група, за да трупат опит и да имат много, и сериозни мачове. Винаги ми отговаряха от ръководството на клуба, че няма достатъчно пари, за да участват в подобни първенства, а и нямало достатъчно наши млади играчи, които да излязат в един от тези шампионати.

Ямболската публика обича да има победи, и то победи над силни съперници. Така свикна, така я научиха през годините. А е пределно ясно – бюджетът не може всеки сезон да е висок, или поне добър, като тук зависи и с кой клуб се съизмерваме.

Преди три сезона, когато президент на БК „Тунджа”, пак бе Ревански, „Ямбол” грабна бронзовите медали, и то при бюджет, който бе по-малък от този на следващия ни в крайното класиране, имаше пълен синхрон в Управителния съвет на клуба ни. За тези бронзови медали многократно съм писал и говорил публично, че са със стойността на златни.

Г-н Ревански наистина е вторият по значимост спонсор след община Ямбол. Той е безспорно човек, който обича баскетбола, и действително отделя много пари от себе си, за да има „Ямбол” тежест в първенствата за мъже. Всъщност, това изобщо не е оспорвано, камо ли пък отричано от мен. Сега, от началото на сезона във Висшата лига, публиката обаче става все по-малко и по-малко. И през миналия сезон имаше отлив. Пикът, лошият пик, бе в двубоя в зала „Диана” срещу Варна. При хубаво време навън, в залата имаше само 400 фенове. Според други сметки – 200.

Кога, в коя година, в кой сезон, е имало толкова малко публика срещу Варна?! Ако някой помни такъв случай, нека напише кога е било.

Тук, към първия фактор, който признава и Ревански, слабата игра на нашия тим, се добавя и вторият – преките излъчвания на двубоите по „Диана ТВ”. Ревански счита, че директните предавания нямат значение, а конкретно при мача “Ямбол”- „Черно море”, проблем за феновете е било прякото излъчване на футболната среща „Барселона” – „Реал” /Мадрид/. Манталитетът на тв зрителя не е тайна – с годините, и с напредването на комуникациите, той все повече става ленив. И не иска да излиза от дома си, или от компанията, с която се е събрал, за да присъства на мача на живо, а ще гледа по телевизията.

С колко е намаляла публиката заради тези излъчвания, не се наемам да конкретизирам, но при такъв отлив на фенове, е ясно, че и този фактор има своето значение.

Водещ е наистина другият фактор – лошото представяне на тима ни. Той също си има обяснение. Управителният съвет е разпилян вече до опасна степен, и дори когато се оповести напускането на сръбския треньор Марянович, се оказа, че някои от членовете на ръководния орган не знаят нищо за това.

В последните два сезона това стана практика в работата на УС – не се събират регулярно неговите членове, важни решения се вземат зад гърба им, понякога и еднолично, или само от двама души. А освен Ревански, всеки един от тези членове на УС също дава пари за клуба.

Така че не в моя текст, а в съвсем друго са проблемите на БК „Тунджа”. Сериозни, дълбоки проблеми, пред които трябва да се застане лице в лице. И Валентин Ревански говори в Откритото си писмо за натрупани с времето проблеми в клуба. И те трябва да се решават – на ниво Общо събрание, на ниво Управителен съвет, на ниво общинска управа, а не да се премълчават, защото така само стават още по-дълбоки.

Борислав Ненов