Да си припомним: Преди 45 години започват разкопките на Кабиле, Иван Кръстев носи медал от Олимпиадата в Мюнхен

chelen 41972  година  се  оказала  в  историята  на  Ямбол  твърде  интернационална. Ръководството  на  ЦК  на  Българската  комунистическа  партия  решило  да  прослави още  повече  делото  на  героя  на  Съветския  съюз, българина  Владимир  Заимов, и така  поделението  на  офицера  Божилов, намиращо  се  съвсем  близо  до лесопарк „Боровец”, се  сдобило  с  ново  име.

За  церемонията  по  наименуването  на  поделението  пристигнали  тежки  гости  от страната  на  Съветите : генерал-лейтенант  Григорий  Долин, полковникът  от  запаса Василий  Сухоруков  и  Яков  Савченко, също о.з. полковник.

Денят  е  5  юни, българският  генерал  Александър  Митев  прочита  Указа на Държавния  съвет  на  Народна  република  България  за  наименуването  на поделението  на  името  на  ген. Владимир  Заимов. На  церемонията  се  твърдяло, че разстреляният  за  измяна  на  националните  интереси  син  на  Стоян  Заимов, в периода  1918-1923  г.  е  командир   на  поделение  в  Ямбол, което  си  е  чиста проба  измислица,  и  нито  един  български  изследовател, включително  и  проф. Ефрем  Каранфилов, не  описват  такъв  факт  в  биографията  на  ген. Вл. Заимов.

Защо  е  била  нужна  тази  мистификация  на  шефовете  на  БКП  можем  с  днешна дата  само  да  гадаем, но  все  пак  има  нещо  твърде  любопитно  в  тази  церемония. За  дейността  на  ген. Заимов  разказали  полковниците  от  запаса  Сухоруков  и Савченко, като  за  първия  се  твърдяло, че  имал  съвместна  дейност  с  българския висш  военен, а  вторият  работил  непосредствено  с  него.

Владимир  Заимов  е  обявен  за  герой  на  Съветския  съюз, заради  резидентската  си дейност  в  полза  на  командваната  от  Сталин  държава, нещо, което  преди  няколко години  почна  да  се  оспорва, по  онова  време  неговият  внук, Мартин, се кандидатира  за  кмет  на  София. Кандидатира  се  от  СДС. Дясна  партия, затова  и съветското  признание  за  Владимир  Заимов  бе  черна  точка  за  внука  му. А  винаги има  историци, готови  да  пренапишат  историята…

Ако  приемем  новата  версия, провъзгласена  от  проф. Георги  Бакалов  най-вече, че генерал  Вл. Заимов  не  е  бил  агент  на  СССР, какво  дирят  край  Тунджа полковниците  Сухоруков  и  Савченко, които  явно  не  са  служили  в  пехотата, а  в специалните  служби?

 

Въобще  месец  юни  на  1972 г .бил  динамичен : в  града  ни  пристигнал  цирк ”Орфей” с  народния  артист,  клоуна  Тодор  Козаров, през  юли  се  изсипали  гости  от братския  Южен  Йемен, на  крака  дошъл  секретарят  на  ЦК  на  БКП  Иван Абаджиев, за  да  открие  Института  за  подготовка  на  учители-специалисти, а започнали  и  разкопките  на  древния  тракийски  град  Кабиле и първата  копка  била направена  от  боса  на  Окръжния  комитет  на  БКП  Димитър  Йовчев.

Годината  била  олимпийска, спортният  огън  минал   през  територията  на  окръга: през  селата  Овчи  кладенец, Скалица, Ботево  и  Роза, и  на  10  август  пристигнал  в Ямбол, чийто  площад  се  оказал  малък, за  да  побере  посрещачите.

Лятната  Олимпиада  се  провела  в  Мюнхен  и  тя  не  била  абстракция  за  хората  от Тунджалъка, тъй  като  на  тепиха  в  баварския  град  печелел  победа  след  победа роденият  в  село  Калчево  борец  в  класическия  стил  Петър  Киров, който  стигнал  до  шампионската  титла  в  категория  до  52  килограма. Отново, тъй  като  тръгналият в  спорта  от  Ямбол  състезател  имал  вече  златно  отличие  от  Олимпиадата  в  Токио през  1968  година.

 

Това  е  първият  олимпийски  първенец, родом  от  Ямболския  регион, а  за  голямо съжаление, засега  е  и  последният. А  Олимпиадата  в  Мюнхен  стоплила  сърцата  на ямболлии  и  с  бронзовото  отличие  на  местния  състезател  по  борба  Иван  Кръстев, който, уви, рано  ни  напусна.

 

В  ония  години  партийният  шеф  Димитър  Йовчев  лично  се  грижел  за  борците  от  физкултурно  дружество ” Николай  Лъсков”, макар  из  града  упорито  да  се  носели  слухове, че  най-много  време  Първия  полагал  за  ухажването  на  хубави  дами. И  не  просто  ги  ухажвал, а  ги преследвал, използвайки  цялата  мощ  на  властта.

Ямбол  имал  традиции  в  това  отношение  –  предходникът  на  Йовчев, интербригадистът  Иван  Тенев, също  се  увличал  силно  по  нежния  пол, но  кой нямал  нужда  от  разтуха  от  усилното  време  по  изграждането  на  комунизма?…

 

Историята  никога  не  замира, тя  понякога  отлага, но  почти  винаги  има  и  следващ ход, понякога  твърде  неочакван  и  спорен, та  дори  скандален. Така  преди  няколко години  в   новосъздадения  общински  Музей  на  бойната  слава  цъфна  единият  от паметниците  на  ген. Владимир  Заимов. При  това,  именно  той  посреща посетителите  на  музея, сложен  бе  малко  след  входа  на  институцията. И  досега  е там, въпреки  че, припомням, висшият  офицер  няма  никаква  връзка  с  нашия  град.

Когато  казах  това  на  директора  на  Музея, той  искрено  се  изненада, и  ме  попита защо  тогава  навремето  са  кръстили  военното  поделение  и  са  направили  паметници  на  Владимир  Заимов  тук, край  Тунджа.

Защо? Малко  ли  исторически  и  идеологически  измислици  имаше  през  онова  време, което  някои  наричат  тоталитарно, а  други  стриктно  се  придържат  само  към думата  социализъм. Трети си  го  знаят  и  до  днес  като  времето  на  Бай  Тошо.

Бай  Тошо, и  той  ще  дойде  отново  край  Тунджа, където  няма  навика  често  да пристига, за  да  свали  от  високия  пост  Христо  Георгиев – Емил, който  само  година по-рано  е  провъзгласен  за  първи  секретар  на  Окръжния  комитет  на  БКП.

Годината  обаче  е  1977, и  тя  иска  специално  място  и  време.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply