Дамската изложба – от сантимента до трагиката

Ина ТрифоноваПод  сигналите на наближаващата пролет, и не чакащата календарните измерения очи и души на жените, е изложбата, която бе открита на 1 март в галерия „Кирил Кръстев”.

Експозиция, посветена на дамския празник  8 март, незнайно защо открита далеч преди него, но логика в културния живот на Ямбол често  отсъства.

По „протокол” е редно да се тръгне от утвърдените имена, като Дона Неделчева, Боряна Чапърова, Дияна Йорданова, Александрина Игнатова, но може и да се поеме и по другата пътека, там, където ценителите  ще срещнат автори, рядко излизащи „на светло”. Като Мариана Плочева-Капралова, чиято творба „Детайл от Богородица Одигитрия Музей на „Зограф” Атон”, е изпълнена много свежо, с умело бягство от познатите ни безлични, застинали очи и лица . Ненадейно сякаш е участието  на Пепа Арабаджиева с „Носталгия”, една интересна композиция, навлязла в подмолите на битието. Арабаджиева е решила картината си в един рядко срещан формат – платното е вертикално, а в него има интересно насищане с лица, носещи белезите на човешката орис.

Станка Атанасова е, поне за мен, непознато име, тя участва с „Принципност” и с „Преходност”-две платна с коренно различно „звучене”- първата е направена в тъмни цветове, втората сияе от подбраните багри. И загатват за автор, който може по-често да се появява с платната си пред публика. Ако има с какво, естествено, а не да бъде просто в навалицата.

Въпреки че експозицията е под знака на пролетта, в нея има и дълбоки платна. Дона Неделчева, която и не се помни с лековатост, ни дава две миниатюрни платна, наречени „Вечер”. Дона работи с дълбоки цветове, и с дълбоки идеи, идващи от премислянето на това, което живеем. Или което не живеем, зависи от гледната точка на рецепиента. В силуета и на първата й картина, и на втората, е закодирана нощта на душата, там, където има далеч повече от настроение, от душевен щрих. Има размисъл, който е и поредната ни крачка към смъртта, и поредната ни причина да я отложим.

Напълно различни, но и донякъде близки, са творбите на Дона с платната на Траяна Панайотова – единственият ни живописец от нежната „секция”, който работи с гротеската, с  „отявления” урбанизъм.

Съвсем друг натюрел имат творбите на Александрина Игнатова и на Таня Стоилова. Саша е изложила и една своя прясна работа, наречена „Ангел”.  Да кажа, че Саша е майстор и на четката, е банално, но в тази изложба тя показва, освен филигранните си човешки лица, и един пейзаж, наречен „Сухата върба ІІ”, който може да прави чест на много галерии.

Католическият празник на любовта  е в основата на триптиха, с който се представя Павлина Сърбова. Този път  тя е необичайно  сантиментална – платната й са онасловени „Ах, тази сладка луна”, „Ах,тази сладка мечта” и „Ах, този Свети Валентин”. Женско лице е в основата на всяка от тези картини, но те не дава нищо повече, освен сладникавост, какъвто е и фона на платната.

А изкуството е далеч от розоварните, ако използвам една фраза на  Никола Фурнаджиев.

Участничките в изложбата са многобройни – и Павлина Терзиева, и Мария Христова-Баракова, и Анастасия Крушкова, и Деляна Узунова, и Ина Трифонова, и Радостина Колева, и Зара Златева, и Павлета Димитрова, и Петя Христова. Явно Ямбол не може да се ожали от липса на дами-художници.

Разликата в класите е огромна, прилича на цените на творбите- може да купите и за 70 лева, както и да вложите 499 лв., такава е стойността на хубавите платна на Б. Чапърова  „Видение І”  и „Видение ІІ”. Най-висока като цена е творбата на Ина Трифонова „Нощни светлини” – 1000 лева. Тя е от изработена със съвсем друг материал, правена е бод по бод, което вероятно е огромен труд.

Като дойде реч за материалите, използвани в изложбата, в нея имаме съвсем различни подходи. Зара Златева работи със стъкло, нещата й са наречени „Купа „ и „Поднос”. Но не са само тези две неща, изработени от стъкло от Златева – тя ни представя и маси „Стъклена мозайка”. Особена техника е приложила за работите си и Петя Христова , нейният „Калейдоскоп”, както и друга нейна творба, е с епицентър огледало,” хванато” в рамка.

Ина Трифонова участва, освен с вече марковите си картини, чието цветово решение трудно може да се сбърка, и колекция от модни облекла. Елегантни , но далеч от крясъка, залагащи на черния цвят с малко зелено или лилаво като „аксесоар”, можещи да подчертаят женската хубост и на вечеря в изискан ресторант, и в офиса. Мария Христова – Баракова пък ни представя няколко ръчно изработени шала, отличаващи се най-вече със своята ефирност.

Много автори, различни техники, различаващи се рязко светове – това е „лентата” на дамската изложба. „Лента”, която си заслужава погледа. Стига той да не е ей така, мимоходом.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply