Далеч от врява и безумство, или една изложба в Галерия „Стойчев”

икона стойчевВсяка изложба търси своята багра, мелодия, дума, жест, за да е с нещо по-различна от предходните. Не е нужно да се търсят естетически революции, за да е една експозиция силна и да привлече зрители. Революциите имат друго разписание, а сега и тук, сякаш е времето за свирепата битка за човещина. Тълпата става пределно опасна и сипеят е вече тротоарът на живота ни. Може и изобщо да не съм разбрал идеята на галериста Красимир Стойчев, така че ще цитирам неговата „дефиниция” за изложбата:”като контрапункт на уличната „врява и безумство, в които няма капка смисъл”.

В изложбата, която е традиционна като събиране под един покрив на автори от София, Бургас, Ямбол, а от други географски точки, има и местен колорит. Дават го, всеки според силите си, Диана Йорданова, Кольо Костов, Боряна Чапърова, Цветан Казанджиев и още ред наши майстори на четката и на пластичните изкуства, както и на иконописта. Защото изложбата е многопластова като техники, и включва както живопис, така и пластики, и дърворезба. Има една интересна „надпревара”, един естетически спор между някои автори, като Христо и Анастасия Крушкови, които са концентрирани от години в натюрморта. Този „спор” е с творбите от този жанр на Калин Ангелов и Андрей Тодоров. Тодоров разработва темата така, че натюрмортът от един за мнозина скучен, банален жанр на безброй цветя, застинали във вазите, става вече изкуство. Става летва, която прави голямата разлика. Така можем и да си припомним, че няма ниско и високо изкуство, има майстори и дилетанти.

Можем, разбира се, да кажем и колкото – толкова. Или да го изразим чрез един стар, стар надпис, стоял някога в баровете на САЩ: „Не стреляйте по пианиста, той толкова може!”. И, това държа да го подчертая, проблемът не е в местожителстото – Калин Ангелов е ас на тази писта и когато живее в село Веселиново, или когато е рисувал част от натюрмортите си в един апартамент на ямболската улица „Жорж Папазов”. Както ги прави и когато пребивава в града на тепетата,години наред той живя и там.

Талантът няма проблем с местожителството, с гражданството също.

Галеристът Стойчев сякаш е търсел платна, рисунки, пластики, които не са с претенциите за модерност. Не са потънали в мрака на разяждащия размисъл върху себе си, за себе си. Стойчев, всъщност, направи и такъв анонс до медиите:”Срещата с автори от Ямбол, Бургас, Пазарджик и София е израз на едно лирично и по-интимно усещане за битието, вглеждане в неговата деликатна хармония”.

Именно интимност и деликатна хармония има в преобладаващата част от творбите в новата изложба. Надали някой може да нарече палитрата на Владимир Пенев старомодна или скучна, от нея обаче излизат в тази изложба неговите дъждовни фигури, партниращи си с един чудесен тъжно-мек пейзаж. Тъжен, ала не мрачен, а деликатно замислен.

Много силна е иконописната част от изложбата. Янчо Петров, роденият в Елхово дърворезбар, е страхотен в работите си. Той е едно от естетическите ударения, от акцентите в експозицията. Близо до него, само че долу, в ниското, както е редно за малки пластики, са филигранните работи на Сейдетин Шекеров, един автор, към който галеристът Стойчев явно има слабост.Силно участие с две икони има и ямболията Андон Балахуров. И само можем да съжаляваме, че той толкова рядко се появява с творби на изложби.

Един автор, който сякаш бе открит за ямболските почитатели на изобразителното изкуство от Красимир Стойчев, отново дава много очарование на прекрачилите галерията. Това е Катя Колева, която е ямболска снаха, но живее с мъжа си в Нова Загора. Малофарматният, безкрайно уютен „квартет” от нейни платна е способен да стопли и намъчени души, а вероятно да разбуди нещо светло и у мизантропите.

Изложбата бе открита на 5 ноември, но имате шанса да я видите – тя ще затвори врати на 19 този месец.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply