Гьонсуратлъкът и нашенската политика

Нашенската политика е н а ш е н с к а , т. е. различна от универсалната и далеч от добрия стил, заради куп обстоятелства и някои унаследени, недотам цивилизовани, традиции в Османската империя. Еветчийството, например, позволяващо да се купува всичко, като се уповаваш на вездесъщия рушвет, е тъкмо такава традиция. И, за да няма двоумене или объркване, се налага да поясня, че да купиш всичко означава да прекрачиш отвъд обичайната покупко-продажба , означава да купиш висок държавен пост, да речем, но и чест или достойнство, което другаде е немислимо. Освен това, пак традициите и обичайното право, може би, са превърнали бабаитлъка в най-достойно поведение, а бабаита в странен Балкански рицар. Балкански, подчертавам, и странен, защото грубоватото, арогантно и вулгарно поведение е безкрайно далеч, разбира се, от изящните обноски на Западния благородник, носител на рицарското звание. А всичко това ме занимава неслучайно, всичко това ме занимава, защото е очевидно, че гьонсуратлъкът в политиката, пък и въобще в живота ни, го има, заради бабаитските нагласи на недомаслените, нашенски благородници. Недомаслени, казвам и нашенски благородници, защото родните нотабили, колкото и да забогатеят, обикновено са неспособни да преодолеят парвенюшкия манталитет. Дори да постигнат някак благородния, благотворителен жест, те най-често си остават жалки суетници, а не щедри и безкористни дарители. Инак, като е до бабаитлък и бабаитски пози, те нито могат, нито искат да се променят, а тъкмо наопаки, опияняват се от мнимото си величие, от измамната сила и още по-измамната власт. Гьонсуратлъкът е белязал трайно българската политика, тъкмо заради манталитета на родното парвеню, навикнало да се пъчи и плаши ей така, заради едната суета. Гьонсуратлъкът, освен това, е логично следствие от навика ни да послъгваме, когато трябва и когато не трябва, да се хвалим без мяра, да се правим на това, което не сме. Комай всеки българин, като че ли, се изживява като по-красив, по-висок и по-умен, отколкото е, като по-влиятелен или по-богат, отколкото е, а напоследък, гледам, тази болест прихванаха и някои българки. Преди всичко, онази устата жена, която бойко заяви, че е единственият мъж в българската политика! Този юнашки жест, колкото и юнашки да е, не би бил нищо повече от поредната бабаитска поза, дори ако принадлежи на жена-юнакиня, но той не остана едничкото впечатляващо действие. Тази устата, а и героична, както виждаме, политиканстваща жена, дали защото е орисана от зла орисница, или защото сама си е избрала неподходящата роля, предприе и далеч по-решителни действия. Колкото решителни, трябва да се подчертае, толкова непремислени, защото тя има нахалството, както рекоха някои, да обяви, че ще прекроява лошите закони от последните десетилетия. Те това е то същинският гьонсуратлък, рекоха тия, които не без основание я упрекнаха в нахалство, въргаля се тази жена толкова години из разните законодателни и законотворчески комисии на парламента, а сега, видите ли, не тя, а някой друг, Филанкешията, създал лошите закони, които тя, видите ли, ще поправи. Тази нейна партия или движение, Бог да ги поживи, ще ни оправят, още някой ще ни оправя значи, а инак, начаса трябва да забравим това, което е било вчера и какви ги е вършила вчера другарката. Като е дума за гьонсуратлъка на въпросната особа обаче, не този и подвиг е най-впечатляващ, а меракът й да воюва с олигархията и олигигархичните политики. Нищо по-добро, би рекъл всеки, ашколсун на такива смелчаци, само че другарката, помнят немалко хора, бе въведена в политиката от всесилната тогава „Мултигруп”, т.е. и представляваше, и защищаваше олигархичните интереси. Гьонсуратлъкът й, значи, е гьонсуратлък на квадрат или на куб, ако може да се степенува това нещо, а нахалството й е безгранично. Чудо е, същинско чудо, трябва да признаем, че тази политиканстваща юнакиня е намерила своите верни следовници, има своите политически последователи. Нейният политически експеримент, ако може да назовем така безкрупулното, неполитично погазване на морала, очевидно, идва да ни посочи, освен всичко друго, печалният факт, че мнозина политиканстващи тарикати се уповават на нахалството, а не на идеите. Нахалството, не идеите, убедени са тези тарикати, ще им донесе облаги, ще им позволи да осребрят евентуалното участие във властта, нахалството и нахалникът, нахалницата в случая. Инак, съвсем в реда на нещата е, че гьонсуратът е приветстван от други гьонсурати! Другарката- реформатор, заела се да оправи нестройното законодателство и да ни отърве от омразната олигархия, бе уважена и ухажвана от най-високо място. Нейното скромно, да го наречем, гьонсуратничене, бе аплодирано, от височайшето гьонсуратничене, т.е самият премиер отиде да я поздрави за великите й начинания. Що се отнася до дискусионния, според адептите на ГЕРБ, въпрос, дали е гьонсурат любимият премиер или е набеден от злите врагове на демокрацията, той изобщо не е дискусионен. И тъкмо демокрацията, не друго, изисква от въпросния премиер, след като ни убеждава тъй патетично да изтеглим животоспасяващия, неизбежен, както ни убеждава, дълг от шестнайсет милиарда, да обясни някои свои предходни действия. Онзи незабравим жест, например, когато държа реч пред невръстните малчугани, за да им обяснява как ги заробва и загробва заемът от един милиард, който възнамеряваше да изтегли неговият предшественик Орешарски. Премиерът е длъжен, ако държи на собственото си достойнство, пък и на достойнството на българското правителство и родната демокрация, да обясни абсурдното си поведение. Длъжен е да каже как и защо, той, който не позволяваше на премиера Орешарски да изтегли дълг от един милиард, сега иска шестнадесет пъти по-голям дълг! Не го ли направи, не бива да се сърди, че го упрекват в гьонсуратлък, а и не бива да вярва, че гьонсуратлъкът е най-страшното му провинение или че ще му помогне някак. Никой, нито четирите годишни времена, нито международното положение, а и никак, не би помогнал на нещастния ни премиер, пък и на всеки друг, ако е в тъй неблаговидно положение. Глупаво е, в дотолкова драматичен момент, да се уповаваш на гьонсуратлъка си, разбира се, а самата идея за подобно поведение е някъде между гьонсуратлъка и безумието. Гьонсуратлъкът, изобщо, изглежда твърде удобно прикритие за нечии нечисти помисли, същинска крепост, според по-наивните ентусиасти, а всъщност, е твърде ненадежден параван. Гьонсуратлъкът, който разчита на вулгарната сила и грубостта, напразно е отъждествяван с мъжественото поведение, щом е прикритие за слабостта, комлексарска, по-скоро емоционална, отколкото рационална реакция. И ако е съществен белег на родната политика той днес, то е, не само заради унаследените, нецивилизовани адети от Османската империя, но и  заради незрелостта ни като общество. Напразно прокламираното и уж развиващо се гражданско общество е подменено от платени викачи, от подставени лица, от клакьори, което също е нашенски гьонсуратлък, особено осезаем когато така наречените граждани се опитат да защитят или обосноват твърде некоординираните си действия. Истински, съвсем автентичен гьонсуратлък, е, например, масовото преселение на протестиращите по площадите граждани в коридорите на властта. Няма как да го превъзмогнем, да се отървем от него, след като тези, които са призвани да го сторят, гражданите, да речем, се превръщат в нашенски гьонсурати, които ни разсмиват с домашните интерпретации на проблема за гражданското общество, пък и натъжават, къде заради некомпетентността си, къде заради нахалството си. Гьонсуратлъкът, както сме я подкарали, ще пребъде в родната политика, а това, дори само това, е предостатъчно, за  да се задълбочават мизерията ни и нищетата, които ни съпътстват от десетилетия. Никой обаче не се притеснява, като че ли, от тъжните родни реалности, щом има кой да гласува не само за незаменимия, както ни вменяват, богатир-премиер, но и за тази невзрачна до вчера женица, която вече е жена-юнакиня и единственият мъж в българската политика! Едничкото, което бих могъл да кажа, в края на краищата, е, че трябва да ожалим, все пак, незабравимият Яне Янев, щом този витяз със сигурност е притеснен, че го развенчаха някак неправдоподобно, като му отнеха палмата на първенството и в мъжествеността, и в гьосуратлъка…

Любомир Котев