Григор Петров, футболист: Противниците не трябва да подценяват „Ботев” – Болярово

Григор Петров Петров е роден на 17.02.1986 в Ямбол. Основно образование завършва в Болярово, а средно специално – в спортно училище „Пиер дьо Кубертен” – Ямбол (където тренира лека атлетика). Първият му футболен тим е „Ботев” – Болярово. Там той започва да играе  на 21 години. След това играе в :  ”Безмер”; „Тунджа 1915”- Ямбол; ОФК „Стралджа”,  като със стралджанския отбор става голмайстор на първенството през 2009 година. В „Ботев” – Болярово” се завръща през 2011 година и приключи последното първенство като водещ голмайстор с общо 20 попадения.

– Как се чувстваш като водещ голмайстор на „Ботев” – Болярово – чест или отговорност е това за теб?

– Бих отговорил по следния начин какво е чувството, но затова трябва да се върна към приятен спомен, когато бях награден за голмайстор на областната група в Ямбол, подвизавайки се по това време в отбора на ОФК „Стралджа”! Подобни моменти като този и в случая  на сегашния ми отбор „Ботев” – Болярово ме карат да се чувствам наистина удовлетворен от играта, подтиквайки ме единствено да продължавам да съм част от съотборниците си, без които не бих постигнал нищо.

– Ти дойде от по-елитните „Тунджа 1915”- Ямбол и ОФК „Стралджа”. Ставал си дори голмайстор на първенството със стралджанския отбор. Защо се върна в Болярово?

– Тук, ако трябва да бъда откровен, истината е, че отборът на Болярово запали тази моя страст към футбола. И той беше първият тим, за който исках да играя с титулярно място. То не ми бе отредено поради липса на доверие от страна на ръководния състав по това време. Така впоследствие за мен остана по-трудния вариант  – да търся развитие и реализация в някой от другите отбори на област Ямбол.

А да не забравяме, че и аз самият съм от Болярово и за мен няма нищо по-хубаво от това да радвам близките, приятелите, съгражданите с играта си!

– На какво според теб се дължи тази коренна промяна в „Ботев” – от изпадащ в първенството отбор в единия полусезон до втори полусезон с една загуба само?

– Това е лесен въпрос, имайки предвид факта, че в първия полусезон нямахме домакински мачове поради текущия ремонт и обновление на цялото ни съоръжение и базата; нямахме възможността да тренираме, да създаваме тактики и да се опознаваме на терена помежду си. Във втория полусезон това не беше проблем. Със заслугите на общинското ръководство и своевременните им действия да се подготви терен близо до Болярово, на който да имаме домакински срещи, приемайки гостуващите отбори. И разбира се, трансферният прозорец през зимата ни зарадва с важни попълнения!

– Решаващо ли бе завръщането на Георги Христов?

– Тук думите ми ще са излишни, след като фактите говорят сами по себе си, повече от това, което мога да кажа!

– Президентът на клуба – общинският кмет Христо Христов, заяви ясните амбиции на отбора за първо място. Реално ли е това според теб?

– Не виждам какво ни липсва след показаното във втория полусезон. А наесен с обновена база стадион мисля, че условията ще са повече от добри за подобна амбиция!

– Чувстваш ли се оценен?

– Според мен това е деликатен въпрос, всеки човек е различен, вижда и чувства различни неща по особен начин… Аз го разбирам така: на терена ли съм, правя това, което мога и ми е по силите. Но да – като цяло мисля,че везните ми накланят повече към положителния отговор.

– Би ли отишъл да играеш в друг клуб на този етап, ако ти предложат по-добри условия?

– Предложения има! Но факт е, че още съм играч на „Ботев” – Болярово…

 – Ти си завършил спортно училище, тренирал си лека атлетика и продължаваш да играеш футбол. Какви качества изгражда спортът според теб?

– О, това е тема, на която може да се говори и пише с дни в положителен аспект. Но накратко, с няколко думи бих подчертал: характер, дисциплина, уважение, здраве и много още други качества, които са неделими от спорта.

– Хобито ти свързано ли е със спорта?

– Няма как да не е – спортът е моето хоби!

– Как виждаш отбора в новото предстоящо първенство?

 – Тук няма как да отговоря с крайно убеждение, но предвид последните мачове на отбора ни, виждам го като отбор, който не ще се подценява от противника!

– Какво си пожелаваш занапред?

-Здраве, както на мен, така и на хората около мен. А успехите впоследствие ще си ги набавим, за да не са само пожелания!

Интервю на Лора Величкова