„Граници” на Ерсан Саръкахя в галерия „Кирил Кръстев”

10441302_10206006001412370_3104270848242833902_nНа 15 март, вторник, в Арт галерия “Кирил Кръстев” бе открита самостоятелната изложба  на турския художник Ерсан Саръкахя. Изложбата е наречена „Граници”, думата, която сякаш е най-употребяваната в последните месеци в Европа и света. В творбите на Саръкахя обаче границата със сигурност не бе с политически знак, а като мост между душите на хората.

Мост, който търсим да преминем, без да е нужно да бъдем еднакви. Или почти еднакви. Роденият през 1976 година в столицата на Република Турция Анкара художник се оказа космополит, ако съдим по биографията му, базирана на професията на баща му. Той е дипломат, и доста време Ерсан е бил със семейството си в различни европейски държави, а и не само в европейски.

Авторът на изложбата „Граници” от три години е преподавател по изящни изкуства в Тракийския университет в Одрин, доцент, който е завършил висшето си образование в университета Гази в Анкара Специалността на Саръкахя е „Дизайн и анимация”, и това е показано много ярко в доста от творбите, изложени в галерия „Кирил Кръстев”.

Не държа на етикецията, обикновено за мен е без значение дали кметът на Ямбол или някой от заместниците му ще пристигне за откриване на изложба или за премиера на книга или пиеса, но обикновено все пак от Бялата къща провождат някой. Особено, щом имаме гост на града ни. Във вторник привечер дори последният в културната йерархия чиновник не се появи, камо ли пък да каже няколко думи за изложбата на Саръкахя.

Нейсе, запуши я, и без представител на общината изложбата си тръгна по реда, но при толкова платен народ в Бялата къща, чак пък нито един да не пристигне, идва в повече.

В галерия “Кирил Кръстев” Ерсан Саръкахя представи живопис и дизайнерски решения и проекти. Нормално е при своята специалност доцентът от Одрин да се чувства напълно в свои води при дизайнерските творби, в някои от които имаше елементи и от фотошопа, но уменията му и в живописта имат своите попадения. Без да са страхотни, те са любопитни, притежават един особен наивитет, който вероятно е търсен съзнателно, и кореспондира и с абстракционизма. Някои твърдят, че турският автор търси мост  между живописта и графичния дизайн, според мен в изложбата му „Граници” такава „симбиоза” липсва.

Ерсан залага на големите формати при платната си, в една от картините, наречена „Лица”, той дава дванадесет варианта на темата, която изобразява, като се получава интересно преливане от картина в картина, без този термин да е съвсем точен. Лексемата граници присъства почти непрестанно в наименованията на творбите на Саръкахя: има платна, които се наричат „Разчупване на граници”, „Размити граници”, „Изгубени по границите”, „Граници на пречупване”, „Нежна граница”.

„Нежна граница”- именно тази метафора е имал може би предвид при създаването на творбите си доцентът от университета в Одрин, границите между душите ни, което е екзистенциален проблем, а не „геополитически” и публицистичен. Което не означава, разбира се, че при полагането на боите или при дизайнерската си работа, Ерсан не е мислил и за това, което СЕГА разбива този свят.

„Радвам се, че се запознах с Петко Йорданов и с Петър Тепсизов, мисля, че между нашите два народа покрай тия изложби няма граници. Вярвам в това, въпреки че изложбата ми се нарича „Граници”, каза при откриването на изложбата си Ерсан Саръкахя.

About the Author :

Leave a reply