Граждани пишат двойка на община Ямбол заради неуредиците с транспорта

До Директора

на дирекция „Общинска собственост и икономически дейности“

Община Ямбол

Копие: вестник „Делник“

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Снежана Илиева,

жител на град Ямбол

Госпожо Директор,

Всеизвестен факт е, че организацията на обществения транспорт е сред основните критерии за успеха на едно управление. В това отношение ямболската администрация е сред двойкаджиите. Ще си позволя от позицията на гражданин, който редовно ползва автобусен транспорт,  да Ви уведомя за престъпните нередности, тормозещи ежедневно ямболци. В основата им стои безотговорността и липсата на контрол от страна на оторизираните органи, включително и на Вашата администрация.

Ще започна с най-фрапиращото нарушение – липсата на разписание. Във века на информационните технологии повечето от жителите на областния град са лишени от правото да имат информация за графика, по който трябва да се движат автобусите. Това е проблем на повече от 20 лета. През последната година бяха поставени графици само на някои от новопостроените спирки, а част от тях –  много скоро унищожени от вандали. От тези факти произтичат няколко въпроса:

• Трябва ли ощетените да тичат от точка А до точка Р, за да се информират за разписанието?
• Защо не се подходи по-креативно – да се залепят стикерите от вътрешната страна на спирката, между стъклата /или Хартата с граматични и пунктуационни грешки ирекламите са по-важни от информацията за движението на автобусите/?
• Не заслужиха ли гражданите на Ямбол един сайт, от който да се информират?/Да припомням ли, че в уредените градове, дори в България, вече има електронни табла?/
• Толкова ли скъпо ще струва отпечатването на четливи постери и поставянето им в автобусите на мястото на календарите и афишите със съмнителна естетическа стойност?
• И още един вариант бих Ви предложила, ако на Вас не Ви е хрумвал – гражданите биха платили на драго сърце за малка книжка с разписанията за всички линии /би могла да се предлага и в самите автобуси/.

Не по-малък проблем от информираността на пътниците е изготвеният и одобрен от Вас график – изключително несправедлив спрямо крайните квартали жк „Бенковски“, „Хр. Ботев“ и Каргон. И ако хората от последния все пак имат шанс да стигнат пеша до центъра, то жителите на първите два нямат вариант да се приберат след концерт, театър, общоградско мероприятие или гостуване, ако не предвидят солидна сума за такси. Смятате ли, че в тези части на града хората са рокфелеровци? Или може би са недостойни за глътка култура и социални контакти? Нормално ли е след 19 – 19,30 да чакаш с часове и да не знаеш ще бъдеш ли ощастливен и кога с градско возило? Да не говорим за празничното разписание, което е не само „рехаво“, но и масово не се спазва от шофьорите. Кой следи за спазването му? Знаете ли, че е практика да се пропускат курсове в събота и неделя? Един факт от предходната седмица: на 18 април (събота) чакахме с  други пътници на спирка (необозначена дори със знак и без пейка за сядане) на ул. „Ж. Андреев“ автобус №2 от 10:25 до 11:17ч. Е, не успяхме да го дочакаме! Считате ли това за отговорно и нормално, кой ще ни компенсира за изгубеното време и похабените нерви? Знаете ли, че гонейки се по трасето, за да се изпреварват, конкурентите пропускат спирки с чакащи пътници? Да не говорим за промяната на маршрутите, когато започнаха ремонтите в кв. Каргон – никой и по никакъв  начин не уведомява пътниците. Престъпление!!! Много ли струват няколко разлепени листчета по спирките?! Стоиш, чакаш и дори не подозираш, че автобусът вече не минава – отпреди 2 часа и може би до след 2 – 20 дни!     И още въпроси имам към Вас.

Как преценявате кои автобуси са годни за превозване на пътници и как се поддържат? Прави ли някой оглед на състоянието им преди и след като търговете са спечелени (нямам предвид само техническото им състояние, а и условията вътре)? Знаете ли, че някои от тях не стават дори за возене на добитък: първи седалки –  блокирани с въженца, задръстени със сандъчета за инструменти, мръсни туби с нафта, пластмасови бутилки със съмнителни течности, газови бутилки, метли, гнусни бърсалки, люлеещи се плюшени играчки (били някога цветни) и още безброй изобретения на гениални естети. И всичко това е гарнирано с подобаващ слой мръсотия по седалките и тръбите за захващане. Като се добави и чалгата от радиото, се позапълва картинката на ямболския превозвачески синдром. Не мислете, че това е всичко – има шофьори и контрольорки, които пушат в автобуса по време на движение (разбира се, не в централната градска част!), има возила, в които няма пердета, а  през лятото температурата вътре минава 40 градуса и се пътува при отворени врати с риск за живота на хората. За климатици и не мечтаем!

За да бъда коректна, трябва да отбележа, че има автобуси, в които ти е драго да се качиш. Чисти, спретнати, с приятна атмосфера и културно обслужване. За жалост се броят на пръсти!

А що за областен град сме, когато до болницата и поликлиниката няма обществен транспорт?!

Може ли повече от 25 години най-масовата спирка в многохилядния квартал „Бенковски“, на която ежедневно слизат стотици хора, да тъне в кал и да няма откъде да минеш в дъждовно време, защото и тротоарът е разбит и пълен с вода, и колите профучават по платното на ул. „Преслав“ (вж. снимките). Не само неприятно, но и опасно!

Във време, когато цивилизованият свят се чуди как да намали замърсяването на въздуха и трафика на автомобили, нередовният и  нискокачествен обществен транспорт в Ямбол принуждава гражданите все по-често да ползват личните си автомобили. В същото време превозвачите се жалват, че нямат пътници. Какъв умствен потенциал трябва да имаш, за да не проумееш, че ако са гарантирани редовността и доброто качество на услугата, хората ще щадят личните си возила!

Убедена съм, че преобладаващата част от посочените нередности могат да се отстранят, ако има строг контрол, отговорност, професионализъм, креативност. Друга част изискват малки инвестиции, но когато са в услуга на гражданите, те ще се върнат стократно. Време е чиновниците да осъзнаят, че думите служа, служител и услуга са с общ корен, а гражданите неизменно са свързани с тях. Той, гражданинът, плаща на служителя заплатата, за услугата, за да му служи… Време е да излезете от кабинетите и да срещнете Истината, да оставите автомобилите и да се качите в градските автобуси, да пообиколите спирките, да почакате, да се поядосвате заедно с хората, да погазите калта. А след това да се запитате КОЙ е виновен?