Градът съвсем не само като място в едноименната изложба в „Жорж Папазов“

IMG_6207„Градът“ е названието на първата за годината изложба, открита в Художествена галерия „Жорж Папазов“ снощи, 15 януари 2019 г. Експозицията обхваща тематично избрани живописни творби от фонда на галерията. Тя беше представена от куратора на изложбата Кольо Костов. Включва добре познати имена като Найден Петков, Емил Стойчев, Иван Кирков, Владимир Гоев, Георги Баев, Йордан Кацамунски, Йоан Левиев, Петко Абаджиев, Румен Гашаров редом с ямболските творци Георги Попов – Джон, Кирил Кръстев, Стефан Бъчваров, Боряна Чапърова, Павел Бакалов, Кольо Инджов, Дона Неделчева и Николай Плачков.

При подбора си Кольо Костов е подходил от философия за града като почти жив организъм, който от древността до наши дни не спира да се развива и променя. Едно особено културно и социално пространство, което представя цивилизацията като в миниатюра, но и калейдоскопично. В града се отглежда самият човек, неговият светоглед, култура, научният ни прогрес.

IMG_6212В картините преобладават сивите, мрачнеещи тонове, често пъти това са градове видени през мъглата или през смога на бензиновите изпарения. Има специфична романтика и естетизация на средата, но присъства и студенината, излъчвана от бездушните кубове на блоковете, пустите улици, самотните покрайнини. Темата за алиенацията не е никак чужда на художниците – в тази бетонна джунгла, в която търси укритие, човекът е още по-сам. Минувачите по заледените улици, белезникавото небе са все елементи, които откъсват от естествената среда, създават усещане на вътрешна дистанцираност. Част от живописните платна пресъздават пулса на града, други настройват съзерцателно. В урбанизирания пейзаж е намерил отражение стремежът на човека към порядък, към доминация и подчиняване на средата на неговите потребности.

Богата е палитрата от емоции, които авторите са претворили върху платната си – има я и носталгията по прашните улици на детството, и опоетизиране на отстранеността на градския човек, и прозата на делника.

IMG_6204В подбраните платна се редуват класическият визуално-пластичен език с условното изграждане на образите; експресивния порив на художника с внимателното полагане на цветовете; контрастите с хармоничните съчетания.

Изложбата ни представя възможност за една духовна разходка из българските градове  – освен в пространството, тя е и пътуване във времето, защото картините са рисувани в различен времеви порядък. Преминава през Пловдив на Петко Абаджиев и Христо Стефанов, Асеновград на Йордан Кацамунски, Бургас на Георги Баев. Минава през родния Ямбол в картините на Стефан Бъчваров, Боряна Чапърова и Кольо Инджов. Скитанията на зрителя продължават през чуждестранните пейзажи, сред които „Монмарт“ на Павел Бакалов, „Малък парижки пейзаж“ на Никифор Цонев, картината на Йоан Левиев, „Улица от Буда“ на Атанас Жеков, „Руски пейзаж“ на Димитър Арнаудов…

IMG_6203Но темата за града не е представена само от пейзажни образи. Тя е застъпена и чрез социални платна като „На ъгъла“ на Тодор Терзиев, „За автобуса в 6.10“ на Христо Йотов. Представен и е известният ни съгражданин Кирил Кръстев с една от редките си творби – постапокалиптичния пейзаж „Последният потомък“, третираща темата за самоунищожението.

Градът и човекът – взаимно проникващи си, те си влияят и се доизграждат – това е част от философията, която носят творбите. Осмисляйки по-добре средата, които сме създали с умовете и сърцата си, ще опознаем по-добре себе си. Една интересна изложба в галерия „Жорж Папазов“, която освен наслада за очите, предоставя и широко поле за размисъл, а в днешното време на повърхностен подход към нещата от живота това не е никак малко.

IMG_6205 IMG_6209 IMG_6219 IMG_6221

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply