Горките арменци! Няма го вече Яворов, за да ги оплаче втори път

Срамните сцени, направени от ДПС, най-българската партия, по определението на лидера й Лютви Места, в българското Народно събрание, ме накараха да потърся един свой текст от преди две години. Писан е в края на октомври 2012 г. Тогава ямболският Общински съвет се отрече от своите съграждани арменци. И от всички арменци в България,  след като отмени декларацията си за геноцида над този народ в Османската империя. По-късно, от един разговор на улицата с офицер от Национална служба Сигурност, разбрах, че и „тайните служби” били за това декларацията за геноцида да изчезне. Преди това хора от ямболския бизнес вече бяха работили по въпроса декларацията да се претопи. Официално в града ни няма големи инвестиции от Турция, дали пък неофициално нещата не са съвсем различни? И ако е така, защо тези пари са тук нелегално?

Българското Народно събрание за пореден път показа, че няма своя воля, щом се уплаши и изчака да види какво ще реши „Кака” Ангела Меркел. Кака Меркел и германският парламент гласуваха резолюция за геноцида над арменците. Тогава вече неистово храбрият Бойко Борисов си възвърна говора. И пак изигра един тарикатски номер, като се затича в парламента, за да въведе уж ред в управляващото мнозинство.

Нямам време днес, събота, да се занимавам надълго с тиквеници. Затова отивам на гробищата – там хората имат памет. И потвърждавам публикувания от мен през есента на 2012 г текст:

„Ако ямболският Общински съвет стигне до срамното решение да отмени декларацията, с която преди две години се признаваше геноцида, извършен в края на 19. век и в периода до 1921 година над арменците от Османската империя, а след това и от властта на младотурците, това ще е позор.

Това ще означава, че заточението на стотици българи в Диарбекир по време на Възраждането е било чисто и просто екскурзия, а окованите във вериги наши съотечественици са търсили по-екзотичен начин за пътуване към дивата Мала Азия.

Общинските съвети в Пловдив, в Пазарджик, в Стара Загора, в Бургас, в Шумен, в Русе приеха декларации, с които признават геноцида, извършен над арменците.

Ямболските старейшини днес ще опитат – и вероятно ще успеят – да ни лишат от историческа памет. Бизнесмените страдали от приемането на декларацията за геноцида, твърдял общинският съветник от ГЕРБ д-р Папашимов. Ако той е готов за паница леща да си затвори очите за някогашните зверства над народа, приел първи християнството в света, то ми се ще да вярвам, че колегите му ще имат чувство за срам. И проблемът не е в паницата леща – и един вагон кюлчета със злато да предлагат от турска страна на ямболския бизнес, пак не може и не трябва декларацията за геноцида да се отменя.

Има едно нещо, което се нарича достойнство. Навремето сме приели арменците като наши братя, бягащи от изтреблението и издевателствата над тях в Турция, сега искаме да им кажем, че сме направили по онова време страхотен гаф и е трябвало да затворим за тях границите и сърцата си.

През 2004 г. Канада първа в света прие Закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо деяние.

Арменският геноцид е признат от Европейския парламент, от Комисията по външните отношения на САЩ, от десетки държави, сред които Франция, Русия, Полша, Литва, Швейцария, Холандия, Швеция, Ватикана, Италия, Аржентина, Австралия, Белгия…

Българското Народно събрание преди няколко години отказа да приеме декларация за геноцида. Безродниците и страхливците правят така.

Ямболските общински съветници явно искат да се наредят сред тях, особено тези от ГЕРБ. Турчинът Орхан Памук, лауреат на Нобелова награда за литература, признава публично, че са убити на времето над един милион арменци.

Край Тунджа пишман велможите са готови да прекрачат всякакви граници на морала, за да изкярят някой лев.

Горките арменци! Няма го вече Яворов, за да ги оплаче поне той втори път”.

Борислав Ненов