Големият отсъстващ

Съвсем реален случай с моето семейство. Преди седмица лека кола в централната част на Ямбол е паркирала пред входа на общ подземен гараж, водещ към над 20 гаражни клетки и не можем да се приберем. Както си му е ред, съпругът ми звъни на телефон 112 и обяснява ситуацията. Приемат любезно обаждането с уточнението – „аха, става въпрос за неправилно паркиране“. И толкоз. Ни вест, ни кост, чакаш – не знаеш какво. Обаждаме се на телефона на СПООР, посочен в сайта на общината –  отговарят ни, че е сгрешен, този номер бил на ЕСГРАОН. Обаждаме се на телефон, обозначен за общинска полиция – никой не вдига. Без особени очаквания, търсим лични познати, за да предадат на СПООР, на паяка или на който трябва -да дойдат. Нищо. След повече от час нарушителката се появява и си потегля безцеремонно.

Защо разказвам всичко това – защото се чувстваш напълно безпомощен и безправен при наличието на достатъчно служби и органи. Те или нищо не правят, или просто са неоткриваеми. Няма място за чудене защо хората си режат или изпускат гумите, бият се и всячески се саморазправят по пътищата. Защото онези, които са призвани да налагат ред, липсват.

Светлана Чамова