Големият Джон Попов на 110 години

Ямболската художествена галерия „Жорж Папазов” почете 110 години от рождението на Георги Попов-Джон с изложба, съставена изцяло от портрети, а достойно и интересно партнира на художествената институция Държавен архив-Ямбол, който е подредил документи за живота на ямболски майстор на багрите.

Вторият по значимост, след Папазов, художник роден край Тунджа, е много активен в този жанр през 30-те години. Знайно е, че в края на декември 1929 година синът на учителите Христина и Димо Попови (бащата в един период е директор на местната Педагогическа гимназия) печели стипендия и заминава да продължи образованието си във Франция, където учи в Академия ”Жулиен” под ръководството на проф. Албер Лоран. Именно портретната живопис донася първоначалната известност на ямболлията, който е забелязан с платната си на Пролетните салони в артистичното сърце на света.

В експозицията, подредена в галерия „Жорж Папазов”, ценителите, а и тия, които сега чуват за Джон Попов, могат да видят творби, собственост не само на нашата галерия, а и на Националния център за изобразително изкуство, има и работи, дадени от Бургаската галерия (такова е платното ”Къпещи се”, което фрапантно се различава от другите картини в изложбата, но е много любопитна с колорита си творба, така че няма грешка в подбора), има дори картина, дадена за юбилея от колекцията на големия Светлин Русев.

Някои от потретите са чиста проба класика –„ Жена с паун”, „Портрет на Васка Емануилова”, „Портрет на Димо” (това е синът на твореца, самоубил се в младежка възраст още),  „Портрет на Филип Чипев”, „Портрет на Асен Пейков”. Широко познат е и портретът на бащата на Джон Попов, а като стойност изложените платна са твърде противоречиви. В някои има и незрелост още на четката, и прекалена декоративност, в други обаче психологията на образа е дълбока и заковава.

Времевият диапазон на тези портрети е сравнително широк, макар че след края на 30-те години Джон Попов се насочва към други хоризонти в изобразителното изкуство. Първият по време на създаване портрет в експозицията е от 1928 година, последният по хроноса е от 1957 година, три години преди ранната кончина на големия бохема Джон Попов, покосен от инфаркт във Варна.

Сред портретите са още тези на Лилия Ракитин, на Люба Бояджиева, на една от сестрите на художника, Вася, както са я наричали близките, а по кръщелно свидетелство тя е Василка (той е рисуван през 1934 година), на Людмила Венова, а някои от платната са онасловени от автора им просто „Дамски портрет”.

Джон Попов е сред големите майстори в българското изобразително изкуство, и това в последните десетилетия намери своето признание. Класата му е факт и в някои от тези портрети, в които има много дълбочина, има драматизъм дори. Особено чаровни обаче са морските платна на Попов, които преди време имахме отново удоволствието да видим в ямболската галерия „Жорж Папазов”.

Светът на Джон Попов е свят на големите жестове, на размаха, само така личността и творчеството на този художник стават достатъчно близки и се разбира, че неговата стойност действително не е регионален патриотизъм.

Борислав Ненов