Големите реформи

Нашите реформи, всеизвестно е, колкото и добре замислени да са, колкото и неотложни да са, колкото и амбициозно да се осъществяват, непременно се израждат в нашенски, за да стигнат накрая до кривата круша. Не съумяхме да проведем що-годе свестни реформи и на времето, когато успехът уж бе гарантиран от командно-административната система. Тоталитарната държава, макар да изглеждаше желязна, се оказа безсилна пред прословутия ни инат, зле прикривания мързел и вечните предразсъдъци. Никой не се поучи, за жалост, от провала на държавата и държавниците: днешните управници, досущ като вчерашните, напразно се опитват да проведат реформи, които са не просто недомислени, а дяволски несъстоятелни. Те се оказаха неспособни да вникнат в странностите на националния характер и още по-неспособни да постигнат търсената алтернатива. Ако е тя действително търсена, ако управниците наистина искат алтернативата, защото битува и мнението, не без известни основания, че пак нещо ни баламосват. Няма как да не се усъмниш в добрите намерения, за жалост, щом са гарнирани с очевидни безобразия!

Най-пресният пример е секналата със скандал,  преди да започне, дълго и шумно прокламирана реформа в БДЖ. Случилото се, би могло да се каже, е един очакван, предизвестен провал, щом бе известно предварително, че хиляди хора и стотици селища ще останат без насъщния си транспорт. Железниците навсякъде, известно бе и това, решават социални проблеми, освен всичко друго, като обезпечават определени слоеве от населението с най-евтин  транспорт.

Така е и в най-развитите държави, заради което пътническите железопътни превози са дотирани от държавата, но не е така, оказва се, в най-бедната държава. Дали заради нивга неизтляващите ни далавераджийски страсти, дали заради чиновническото тъпоумие и бездушие, но реформата в БДЖ бе минирана, обречена на провал. Идеята да се отделят губещите „Пътнически превози” от печелившите „Товарни превози” е пълно безумие, но би могла да е златна мина за някого, ако целта е приватизация на вкусната хапка. Въобще, нашенските безумия, понякога са премислени безумия, но пак по нашенски премислени, щом  осигуряват дребна файдица някому, а забравят непреодолимото недоволство на народа. Случи се, закономерно, тъкмо това, народното недоволство бе непреодолимо за самозабравилите се управници, зле замислената и още по-зле осъществена реформа предизвика гняв и ярост, които не вещаят нищо добро за който и да е управник. Или, с две думи казано, реформа в БДЖ, поне засега, няма да има, или ще боксува тя дълго, както пенсионната реформа, да речем. И тази реформа, знаем, секна преди да е започнала, и тя предизвика скандал, който бихме могли да определим като предизвестен. Приличаше и тя, както на пълно безумие така и на нашенско безумие, пък и стъпваше върху минали безумия, за да е абсурдът пълен. Защото абсурдът, по-паметливите се сещат, е отколешен в конкретния случай, щом някой, някога, превърна доброволното пенсионно осигуряване в задължително. Далаверата, както се казва, бе повече от очевидна, но дошъл е, като че ли, мигът за друга, нова, по-грандиозна далавера, или са грандиозни недомислиците.

Бог знае какво точно се случва, щом има смут и сериозни противоречия в самата управляваща коалиция, но инак не е трудно да се досетиш, че глупостта и безобразията минират  пенсионната реформа. Нищо по-добро няма от подобен развой, казват мнозина, щом милионите от доброволното пенсионно осигуряване биха могли да изчезнат както милионите от здравната каса. Нищо по-добро, наистина, ако е тъй, но реформи, все пак, трябва да има, при това не само в БДЖ или при пенсионното осигуряване, само че кой и как да ги осъществи. На министъра на просветата, например, едва ли можем да разчитаме, след като вече сме сразени от интелектуалната му мощ и твърде оригинални концепции. Множко са, разбира се, тези впечатляващи, повече от петдесет университета, но дали той, който е най-впечатляващият им продукт, би могъл да ги реформира по най-удачния начин, дали няма да му хрумне да ги умножи, щом е дотолкова оригинален мислител.

Инак реформи в образователната сфера са крайно наложителни, щом сме я докарали дотам, че да хабим милиони за образоването на малцинствата, които остават необразовани, въпреки похабените милиони. Наложителни са те, не само там, но и в администрацията, например, която все набъбва, въпреки несекващите чистки или тъкмо заради тях. А най-удивителното е, че набъбва, въпреки големите приказки за компютаризация и автоматизиране на процесите, въпреки електронните подписи и прочее модернизации. Не само се множат, наместо да намаляват партийните търтеи, за жалост, но и генерират корупция, занимават се с всякакви шарлатании и мошеничества, наместо да свършат нещо смислено. А приказките за решителни реформи в администрацията, разбира се, са силно преувеличени, неискрени и преднамерени, щом се досещаме, че всяка победила в изборите партия бърза да подреди край държавната трапеза хранениците си.

Далеч по-различно е, като е дума за реформите в съдебната система, след като знаем, че четвъртата власт е фундамент на демокрацията, от една страна, и отчайващо корумпирана, от друга, ако вярваме на партньорите от Европейския съюз. Скандалите и тук станаха повечко, прочухме се покрай тях, щом ангажираха вниманието на посланиците и откънтяха  в чужбина, но реформата, за която говорим отдавна, все боксува. Има нещо обнадеждаващо, трябва да се отбележи, щом е налице брожение вътре в съда, щом колегията иска оставката на компрометираните съдии, щом изглеждат решителни и депутатите-реформатори, и министъра. Има нещо обнадеждаващо, но оставки няма, нито има низвергнати и порицани за корупция съдии и прокурори, след като всички, както тук, така и в чужбина, са единодушни, че корупцията съсипва съдебната власт. Големите реформи, навсякъде и във всичко, трябва да започнат, като че ли, оттук, като се възцари върховенството на закона, или дори от парламента, като се доизкусури законодателството, ако е нужно.

Никой не се съмнява в това, всички заявяват, че имат воля да осъществят наложителните, закъснели промени, но съдебната реформа все боксува. Според вещите в правото и демократичните принципи, заради лошо съчинения закон за недосегаемостта на съдебната власт, който делегира непропорционално привилегиите и отговорностите. Добре е, че вече е съвършено ясно поне това, че вече никой не си прави илюзии, че ще спаси рахатлъка си, въпреки всеобщото негодувание, не само у нас, но и в чужбина, сред партньорите ни. Добре е, но място за самоуспокоение няма, защото все още нищо обнадеждаващо не се е случило, защото отново чакаме да се случи това, което трябваше да се случи отдавна, щом имаме претенцията да сме цивилизована, наистина правова държава. Реформаторите, да се надяваме, ще докажат, че наистина са реформатори, щом изглеждат, ако не друго, твърде решителни! Надеждата е по-скоро в тях, отколкото в ГЕРБ, като че ли, защото не е имало досега дотолкова категорично заявени мащабни реформи в съдебната система или в здравеопазването, да речем. Не е имало и дотолкова решителни министри в тези ресьори, като че ли, но пак ще кажа: все още нищо не се е случило. И едва ли ще се случи някога, предупреждават песимистите, които нямат брой, щом е ясно, че реформите засягат значителни интереси на значителни хора и могат да изядат главата на всеки министър.

Публична тайна е, че ТЕЛК, например, свещената крава на родното здравеопазване, помага на мнозина, за да докопат келепира, като краднат от държавата и не само от нея. Факт е, неблаговиден, но категоричен, че са премного инвалидите у нас, че има сред тях и хора с огромни пенсии, и собственици на фирми, и напълно здрави хора накрая. Рушветчийство се вихри около ТЕЛК и това не учудва никого, щом срещу рушвета получаваш добавка към пенсията и всякакви привилегии, а ощетен е държавният бюджет и окрадени социалните фондове, които би трябвало да подпомагат действително нуждаещите се. Стига само това, за да си обясним нестихващите атаки срещу здравния министър, упреците в ксенофобия и какво ли не, които бихме могли да тълкуваме и като насочени против реформите. Въобще, ако има недомислени реформи с предизвестен край, такива, пак с предизвестен край, са и смислените ни реформи, което е повод за сериозен размисъл. Дано съумеем да го разберем, пък и да се променим, защото ако сме безсилни да проведем големите реформи, ни очакват големи разочарования и големи несгоди…