Гл. ас. д-р Иван Вълчев, зам.-ръководител на археологически екип: Неяснотата с финансирането пречи на разкопките в „Кабиле”
Гл. ас. д-р Иван Вълчев е роден на 4 февруари 1984 г. в гр. Гоце Делчев, завършил средно образование в ПМГ „Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев, а висше образование през 2007 г. СУ „Свети Климент Охридски”, Исторически факултет, специалност „Археология”. През 2011 г. става доктор по археология с тема на дисертацията „Извънградски светилища в римската провинция Тракия (І-IV в.)”. Има специализации през 2008 г. в Солунски университет –Гърция и през 2011 г. в American School of Classical Studies в Атина, Гърция. Научните му интереси са класическа археология (Древна Гърция, Рим, римски балкански провинции), антична религия.
– Какви са провеждащите се разкопки в Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле” и кой ги финансира?
– Финансирането, с което работим в момента, е от страна на Министерство на културата. Имаме за втора поредна година финансиране за редовни археологически проучвания в площта на Археологическия резерват Кабиле. Площта, която проучваме е реално в централната градска част на античния град и проучваме пластове от 4 в. сл. Хр., които са синхронни на един по-рано проучен склад за зърно. И реално разкриваме постройките, които са съществували покрай него с цел да можем при следващи кампании да проникнем в дълбочина към ранните пластове на античния град.
– Какъв е екипът, който работи на разкопките?
– Екипът, който работи в момента е от Софийски университет. Ръководители са проф. Гетов и проф. Рабаджиев, заместник-ръководител съм аз – главен асистент Иван Вълчев и главен асистент Венета Ханджийска.
– Всяка година работите тук и със студенти, които изучават „Археология”. Какви са предположенията ви, какво очаквате да откриете?
– Редовните археологически практики на студентите втори курс по „Археология” се провеждат тук в Археологическия резерват „Кабиле” и проучваме ранните пластове от историята на града, т. нар. Ранно елинистическа епоха, което е кр. на 4 – 3 в. пр. Хр. Материалите, които имаме от Ранно елинистичната епоха показват, че се намираме близо до централното градско ядро или до самия градски площад на античния град. Става въпрос за голямо количество монети, вносна керамика, включително амфори за внос на вино, много луксозна керамика, което насочва към един доста интензивен търговски живот и освен, че се намираме близо до склада за зърно, който е от късно римския период – 4 в. сл. Хр. Предполагаме, че сме съвсем близо до градския площад от 4 в. пр. Хр., т. е. от самото създаване на Кабиле като градско средище.
– Какво очаквате да намерите там? Има писмени източници, които ви дават ориентири.
– Да, т. нар. Севтополски надпис ни дава данни не само за съществуването на градски площад в Античния град Кабиле, но и за олтар на Аполон и за храм на богинята Артемида. Къде точно са били разположени те към момента не можем да кажем, защото няма никакви археологически данни, но ако сме на градския площад олтара на Аполон би трябвало да е в близост до район, в който копаем, защото в надписа конкретно е упоменато, че олтарът на Аполон е на агората, както е названието на градския площад.
– Какви са конкретните находки, които открихте при последните разкопки?
– От проучванията през тази година като археологически структури имаме засечени най-малко две сгради, които като цяло датираме към Късноримския период, най-общо казано кр. на 3 и през целия 4 в. към което ни насочват материалите, които сме открили. Като подвижни находки имаме основно нумизматични паметници, иначе казано монети, по-голямата част от които датират от времето на император Константин и синовете му, най-вече Констанций II, сигурен индикатор за времето, в което са съществували двете сгради, които проучваме.
Сравнително малко количество битова керамика имаме, но амфорите, които сме открили също ни дават дата в рамките на 4 в.
– Казахте, че начинът на градежа показва, че сградите не са представителни, а по-скоро помощни. От какво съдите за това?
– Градежът на сградите, които проучваме в момента наистина не е особено представителен. Става въпрос за градеж от грубо обработени камъни, свързани с глинен разтвор. За разлика от останалите сгради от Късноримския период, които са градени от хоросан. Една възможна интерпретация е, че става въпрос за стопански сгради, които са съществували във връзка със склада за зърно от Късноримската епоха.
– За 42 г. какво успя да бъде разкрито в Кабиле и какво още трябва да се случи, за да може този резерват да стане много атрактивен археологически обект?
– Разкритото за изминалите 42 години проучвания в Кабиле не е никак малко, но основно е от периода на късната античност, вековете между 4 и 6 в. сл. Хр., когато имаме един доста активен живот с монументална архитектура и общо взето почти всичко експонирано като археологически обекти е от периода на късната античност – става въпрос за две базилики, крепостна стена, две бани, склада за зърно, край който работим в момента. По-ранните периоди са проучени само в отделни участъци и сравнително малко неща са експонирани от тях – единствено западната крепостна стена на античния град може да се види в момента от туристите. За бъдещите проучвания най-важно е финансирането, финансиране, което да знаем за години напред, или поне за няколко, ако не за по-дълъг период, за да може да си направим стратегия за проучванията. Защото последните десетилетия са основно с практиката на студентите по „Археология”. Става дума за 10 до 15 човека, с които освен разкопки, по-скоро ги обучаваме за археологическата работа, която се върши на терен, заснемане, документиране, рисуване и т. н. Иначе казано доста бавно ни върви работата и имаме много ограничен ресурс. Сега за тези проучвания ние нямаме яснота за следващата година на каква площ ще можем да продължим и доколко ще успеем да разкрием сградите, които сме „хванали” към момента без да е ясна цялостната планова схема. Ако имаме работници бихме могли да продължим да работим и на по-широк фронт. Ако работим само със студенти става въпрос за много ограничени проучвания в рамките на наистина много малка площ.
– Има ли възможност за търсене на спонсори за разкопки и използва ли Софийски университет такава практика?
– Не, поне за проучванията в Кабиле засега, не са търсени и не сме имали спонсори, но нашите проучвания наистина са ограничени в рамките на теренната практика и както ви казах последните две години работим и извън трите седмици, които са задължителния стаж на студентите по „Археология”.
Интервю на Диана Иванова
