Героите на капиталистическия труд от полицейското управление в Първомай
Преди няколко години се оказа, че трябва да свикваме с една особеност на българската полиция – че някои нейни представители играят едно полувреме за бандите, другото за МВР.
Убеждаваха ни, че подобни работи се случват и в ония държави, от прогнилия Запад. И даже в САЩ, наричана упорито от почти всички Америка, макар да няма такава държава в правния мир. Трябва да се оттече мътната вода на Прехода, тогава такива хора няма да имат място в МВР, обясняваха други, още по- мъдри люде.
Скандалът с шефа на Районното полицейско управление в Първомай и на част от състава на това РПУ, обаче драстично показва, че работата напълно се е осрала в някои краища на България. Едни изоставили напълно служебните си задължения и се отдали на дърводелски бизнес, други на земеделския бизнес, сочeха първите съобщения от проверката на инспектората на МВР.
Междувременно, преди да станат герои на капиталистическия труд, първомайските полицаи зареждали гориво на вересия, а някои и изобщо не си плащали горивото. Други пък яли и пили из тамошните ресторанти, като също не плащали.
Крайно интересна форма на полицейска работа, която вероятно е заимствана от Хамбург, или от Лил. Може и от щата Небраска, САЩ. Град Първомай не е на гъза на България, но и това не е попречило да се разгърнат силите на реда в криминалната си стопанска дейност. То не било и само „стопанска”
дейност, прикривали са и тежки престъпления, срещу които ще да е имало някои услуги.
Пресилено ще е да приписваме този подход към работата на полицаите от РПУ-Първомай на преобладаващата част от българските ченгета. Твърде отдавна и твърде често, обаче, прави впечатление, че на доста от тях разходите им са решително над регламентираните им доходи.
Бях удивен преди години като разбрах, че един следовател подарил на дъщеря си малък джип, с който да ходи на работа. Бащата бе наскоро пенсиониран, така че нямаше как да притежава пари за този стандарт. Дъщерята пък получаваше заплата малко по-висока от минималната за страната. Това не и пречеше да идва на работа с джипчето , което явно често бе в движение. Не съм чувал джиповете вече да се движат с вода, така че как се покриваха тия разходи си остана мистерия за мен. Бащата, доскорошният следовател също не се движеше с градския транспорт.
Пак преди време, ала не толкова отдавна, излезе в заслужен отдих и един местен шеф на най-тайната служба. Веднага след пенсионирането си се разгърнал в селското стопанство.
Странна държава е нашата. Как така не се случва във Франция пенсиониран шеф на полицията или на някоя тайна служба, да постигне огромни успехи в селското стопанство? Нито в Холандия това е възможно, нито в Дания.
Явно страната на неограничените възможности се е преместила на Балканския полуостров.
Не е в щата Небраска, САЩ. Преди около две години правих дълго интервю с една дама, израснала в този щат. Детство пълно със скука – дядо й бил фермер, тя учила в началните класове в село с около двайсетина деца. Дамата обаче, името й е Дженифър Стрейър , се гордееше много с фермата на дядо си, донесе ми много снимки от тая ферма. Отчаяна работа, дори показа един от тракторите на дядо си.
А тук е друго, тук е интересно – полицаите са повече „бизнесмени”, отколкото пазители на законността, и имат талант, и сили, у себе си, след пенсия веднага да развъртят голяма стопанска дейност. В Първомай не плащали горивото и яденето-пиенето, другаде ще се окаже, че забравят да платят доста други неща.
В романа на Любен Дилов-син „Тилт” един бивш и дългогодишен пандизчия виждаше времето на Прехода така: ”При комунизма всички работеха, само аз крадях. Сега всички крадат, само аз работя”. Драстична хипербола, разбира се. И същевременно си заслужава да прочетем доста внимателно подобни фрази. Защото, когато дори полицаите харчат далеч повече отколкото са им доходите, законността в държавата ни става никаква.
Борислав Ненов
