Георги Наков – познат и непознат

Георги-НаковДа твориш изкуство означава да откриваш, да създаваш. Истинските творци имат различен темперамент и характер, но ги обединяват някои общи черти. Поетите са крайно чувствителни и впечатлителни, учените разчитат предимно на разума и на аналитичното си мислене, а художниците се отличават със силната си наблюдателност, с търсенето на личен пластичен и багров език в творбата, отъждествен със  собствените им темперамент и чувства.

Тези елементи откриваме и при Георги Наков, интересна Фигура в духовния живот на Ямбол през изминалия ХХ век. Художник и художествен критик, театрал и театрален критик, учител, общественик. Скулптор с тънък усет за красивото и с изострена сетивност, с дълъг житейски опит, оставил значителен брой художествени произведения.

Георги Наков е роден на 30.01.1909 г. в Берковица. Градът, в който за кратък период от време работи и живее Ив. Вазов, където учи Й. Радичков, където е роден и Д. Донев. През 1933 година Наков се записва студент в търговско-стопанския отдел на Свободния университет в София, където учи два семестъра. От 1934 г. е редовен студент по скулптура в отдела за изящни пластични изкуства в Държавната художествена академия.

Негови преподаватели са Никола Маринов, Любомир Далчев, Иван Лазаров. Завършва ДХА през 1939 г. Работи като учител в с. Трояново – Бургаско, а от учебната 1941/42 г. е учител по рисуване в ямболската Мъжка гимназия и оттогава трайно свързва името си с нашия град, още повече, че през 1947 г. сключва брак с ямболийката Анка Димитрова. Педагогическата му дейност продължава във Втора политехническа гимназия в Ямбол. За близо една учебна година е директор на непълната смесена гимназия в Стралджа. И така над 25 неуморни години в системата на образованието.

Като общественик и публична личност е съпричастен към духовния и политически живот в Ямбол. Георги Наков е общински съветник един мандат, член на настоятелството на читалище „Съгласие”, един от учредителите и първи творчески секретар на Сдружението на ямболските художници.

Скулптурата е неподвластно на времето изкуство, чрез което авторът може да изрази всичко онова, което го вълнува, което го радва или тревожи, но същевременно е и труден занаят. Материалите с които се работи не са никак лесни, но в това е предизвикателството. Г. Наков е сред онези творци, които имат подчертано чувство към материала в скулптурата. Творбите му са не само исторически документи за историята на града ни, но и пластични достижения в скулптурния жанр.

Скулптурата може би е едно от големите изкуства, но тя е преди всичко и рисуване. Художниците  казват, че каквото и да рисуват, всъщност изобразяват себе си. Светът в произведенията на Георги Наков е пречупен през призмата на човешката душа, която чувства и мечтае. Това е един  свят, прекрасен и истински. Свят, който може да те направи по-добър и повече човек и да роди песента на твореца. Творбите  сигурно са дълго обмисляни преди да бъдат създадени. Те съществуват в пространството, не се развиват във времето и се възприемат със зрението. Говорят и за високата пластична култура на автора. Главната му цел е да успее да увековечи паметта на българите, останали в нашата история. Сътвореното от Г. Наков – предимно бюстове и паметни плочи носи печата и  на остра наблюдателност и проникновеност в разкриването на образа. Той е индивидуален, слива се с пространството и едновременно с това  го очовечава, съобразявайки се с мисълта и чувствата на автора си. Творби на Георги Наков могат да бъдат видяни на няколко места в Ямбол. Между най-значителните му произведения са барелефите на Г. Раковски и Ст. Параскевова.

Не съм сигурна, че в днешното динамично, прагматично и болно от мегаломания съвремие нашите съграждани знаят кой е Георги Наков и че познават неговото творчество, макар че паметта ни има много измерения. Тя е не само функция на съзнанието и способност да помним и живеем с онова, което е било преди нас. Тя е  преди всичко наше лично участие в съхраняването на историята, в изграждането на спо­мена за случилото се, в оставянето на знаци, по които идващите след нас ще знаят за нас и за тези живели преди нас.

Нина Цонева, ст.  експерт в ДА – Ямбол

About the Author :

Leave a reply