Георги Бодуров, бивш началник на Регионалния инспекторат по образованието-Ямбол: Училището не е само пари

G BODUROVГеорги Бодуров е роден през 1940 г. в с. Мелница, Елховско.

Средно образование завършва в Елхово, полувисше в Бургаския институт за прогимназиални учители, а висше в Софийския университет, специалност „История и география”. Работил е като учител, директор на училище, училищен инспектор, началник на регионалния образователен инспекторат.

Има 47 г. педагогически стаж. Съавтор е, заедно с Недялко Григоров, на книгата „Училището и образованието в Ямболския край от килийното училище до наши дни”.

Семеен, с две дъщери.

-Вие имате интерес към родовата памет. Какво е по-интересното във вашата фамилия?

-Родното ми село Мелница е известно с родове, които имат дълговечно съществуване. Самото село е създадено в началото на 16 век, това е по данни на османската статистика. Село Дермендере, така се казва в тези документи от времето на Османската империя, е имало 50 ханета и се намира в нахия Чоке. Считам родът си за интересен, в него има оригинални личности. Най-атрактивна е прабаба ми Елена, която помня добре. Тя бе неграмотна, но с голям природен интелект. Тя бе стожерът на родовата памет, стожерът на нравите в рода, стожерът при решаването на междуличностни, междусъседски и междуродови конфликти. Прабаба ми е била на 8 г., когато идват руснаците през Руско-турската война. И когато си тръгват, а в техния дом са живели руски воини, тя се разплакала и попитала кога ще се върнат. Отговорът бил: ”Когато косите ти станат бели като сняг”. И след повече от 60 г., през 1944 г., в Мелница пристига група съветски войни да събират сено и други провизии за армията и тя действително ги вижда отново.

-Завършили сте гимназията в Елхово. Нещо подсказваше ли в тази възраст, че ще се насочите към педагогиката? Или имахте съвсем други интереси?

-Още тогава учителската професия ми бе много интересна. Преподаваха ни качествени специалисти, един от тях бе Косьо Косев, който после стана известен учител по математика в Ямбол. Той запали по-голямата част от нас именно към математиката. Интересуваше ме и химията, и физиката. Така че още в елховската гимназия имах идеята да продължа в тази насока. Не можах обаче да кандидатствам с математика, така че по неволя трябваше да се опитам в друга специалност.

-Имахте нещо политически неблагонадеждно в рода си ли?

-Да, намериха, че нещо в потеклото ми не е както трябва да бъде, според измеренията на онова време. Въпреки че прабаба ми Елена гледаше на Изток, някои от децата й заминаха на Запад. И това беше голям проблем при кандидатстването ми в университета.

-Странно нещо е животът?

-Така е, често е странен.

-През годините сте работили със страшно много педагози. Трудно е, но все пак върху кои личности бихте сложили акцент?

-Когато станах учител, бях силно впечатлен от учителката по география Гогова, тя бе заслужил учител. Срещата с тази жена бе уникална за мен, защото за първи път получих оценка, че имам качества да постигна нещо в тази професия. Може би оттам тръгна и този позитивизъм у мен към учителите, към директорите, с които работих през годините. Гогова бе симпатичен човек, благородна душа, много добър преподавател. Именно тя ме запали да продължа по-нататък, да вляза в университета, да завърша именно география.

-Преди години минавах през село Мелница, родното ви място. Училището ми се видя голямо, вие сте бил директор там, нали?

-Да, бях директор и действително училището бе голямо. Имаше 10 класни стаи и столова. За голямо съжаление, сега няма никой в училището. И гледам да не минавам покрай него, макар че е в центъра на селото. Имам идея да помогна, доколкото ми стигат силите, да разкрием там детска градина. В Мелница в последните години има деца, и ако можем, по-нататък ще стигнем и до възстановяване на училището.

-Доста време сте работили с Недялко Григоров?

-Така е, той е много интересна личност. Неговата дейност в просветния инспекторат може да се раздели на два етапа – когато през 1959 г..се създава Ямболски окръг, той слага началото на отдел „Народна просвета” към Окръжния съвет. Макар че бе тоталитарно време, управлението на държавата бе децентрализирано. Аз съм работил дълго време в неговия екип. Там беше и Янка Пенева, най-дългогодишната служителка в инспектората и първата, която отговаряше за предучилищната подготовка. Мария Стратева бе сред нас, тя бе инспектор по начално образование, както и математикът Енчо Енчев, който бе директор на Математическата гимназия при учредяването й. Сред нас бе и Христо Колев – той за известно време бе кмет на Ямбол. Колев бе инспектор по математика. Този екип просъществува доста време, до 1977 г., когато Недялко Григоров замина да работи в Куба.

-От директорите на училища в Ямбол и региона кои бяха ярки фигури?

-Жельо Ташев е историк, обаче беше уникален ръководител на Техникума по химия. Той участва при строителството на училището през 70-те г. Интересна фигура, голям естет. Това го показваше и в Техникума, а не само извън училището. Бе много добър управленец, можеше да мобилизира хората в името на образованието. За съжаление, някои фактори изказаха недоволство от него.

-Аз го помня като учител в ПГ „В. Левски”, облаците явно се бяха сгъстили над него?…

-Той преодоля трудния период и запази обаянието си. Интересна фигура бе и Николай Тюфекчиев, който бе директор на Техникума по механотехника. Той бе безпартиен, нещо, което рядко се случваше при директорите на училищата. Тюфекчиев не бе по ефектните изяви, но умееше чудесно да работи с хората. И много важен бе неговият инженерен поглед върху нещата. Той направи ТМТ водещо училище. Бил съм в такива училища в София, в Бургас, в други градове също, но ямболският техникум се открояваше.

-А защо този техникум дръпна много назад в последните десетина години?

-И той, като другите училища от горния курс, е свързан с икономиката на региона. Машиностроенето в Ямбол беше сринато и просто няма икономическа база, за да се развива това училище. То увисна. А всички или почти всички специалисти в ямболските предприятия, не бяха завършили инженерство, бяха с дипломи от ТМТ. И инженерите, постъпвайки на работа, най-напред се учеха от тях в практическата си дейност. Имаше много качествени учители и директори и в региона, това не бива да се забравя – например Елка Господинова от гимназията в Елхово. Гимназиите в Елхово и Тополовград, това го подчертавам, по нищо не отстъпваха на училищата в Ямбол. В това число и на елитната ямболска Математическа гимназия. Там, в тези региони, гимназиите бяха център на културата. А в Елхово военните създава и друг дух, друга атмосфера. Същото беше и в Тополовград – също будно място.

-Човешкият фактор при управлението на едно училище е изключително важен, нали?

-Мотивацията е от огромно значение. А тя се създава от директорите.

-Да отидем към друга тема, г-н Бодуров. Какво е вашето мнение за ранните паралелки?

-Аз бях един от радетелите да не се разкриват такива паралелки. Когато работех в инспектора, с мои колеги сме ходили в Сливен и в Бургас да проучим този въпрос. И се убедихме в бургаската Математическа гимназия, че това е един парадокс.

-Парадокс?

-Да, парадокс, защото тези деца се откъсват от специфичната за възрастта им обстановка. Преди три мандата в община Ямбол бе внесен въпросът за ранните паралелки. И ние, общинските съветници, отказахме разкриването им. Тогава ние си позволявахме „лукса” да се интересуваме от качеството на работата в училищата. Искахме от регионалния инспекторат по образованието нужната информация, за да обсъдим в образователната комисия кое е разумно и кое не е. И какво точно е нивото на образованието в тях. Защото учебната дейност не е само пари. Не е само хранене, не е само ремонт на сгради. Най-важното в тях е урокът, учебният процес. И при анализа си, видяхме, че децата, които постъпват след 7 клас в МГ, не са по-слабо подготвени в прогимназиите. И питам, ако се премахне делегираният бюджет, дали ръководствата на гимназиите ще искат тези ранни паралелки? Ако видим обстановката в тези гимназии, веднага ще направи впечатление, че материалната база в никакъв случай не е достатъчна. И работата в прогимназиите се занижи именно поради факта, че там останаха деца по-малко мотивирани да учат.

-Плюсовете и минусите на делегираните бюджети?

-Делегираните бюджети бяха една много добра стъпка на министерството на образованието. Така е, понеже се дава възможност за по-голяма отговорност при стопанисването на обществените средства. И при стопанисването на училищните сгради също. Презумпцията на делегираните бюджети бе, че ще се създаде конкуренция между училищата. И че всяко училище, което работи по-добре, ще привлича повече ученици, ще разполага с повече пари.

-А кои са минусите?

-Минус е, че се привличат ученици в противоречие с възможностите на съответната училищна база, става пренаселване. Най-важният недостатък на делегираното финансиране, практиката го показа, е в това, че то не е обвързано с качеството на учебно-образователния процес. Трябва да има оптимум на броя на учениците, както и на финансирането. Малкото училище трудно се издържа, то е обречено на фалит. Учителите почват да напускат тези училища, децата също, и се получава една диспропорция на територията на Ямбол. Българското училище е обществено училище, то не е частно и в него не могат да се налагат пазарните принципи. Затова тези процеси трябва да се ръководят и да се управляват.

-А какво означава пазарни принципи в образованието?

-За съжаление, комерческият принцип съществува в училищата.

-Но това не е „Плод-зеленчук”, не е стокова борса. Или аз греша нещо?

-Би трябвало да има подпомагане и на училищата със слаби резултати, и на тези с изключителни постижения. Ние сме длъжни да управляваме всички процеси в училищата, аз поддържах тази позиция, когато работех и в община „Тунджа”. Когато нормативните документи ни ограничават да вършим това на местно ниво, търсихме начин да предизвикаме, при нужда, намесата на Министерството на образованието. Навремето докарахме в община цял екип от това Министерство начело в проф. Илчо Димитров. Хората по селата тогава за първи път през живота си видяха жив министър. И вече толкова години проблеми с образованието в община „Тунджа” няма, защото се въведе модел, който включваше и това, че местното управление може да контролира ставащото в училищата и чрез органите на министерството. Децата са най-големият капитал на България. Чрез образованието се гарантира икономическото и духовното развитие на страната.

-Каква е позицията ви относно държавната субсидия за частните училища?

-Тук има много въпроси, които трябва да се изяснят. Един от тях е защо това частно училище се открива, кой го открива. Конституцията гарантира безплатно образование за всяко българско дете. Субсидията от държавата за частните училища е за изучаване на задължителните учебни предмети – български език, математика, география. Това, което е по държавните образователни стандарти. Всички други дейности се заплащат от родителите на децата. Не може отведнъж да се отрече появата на частни училища.

-Вие сте човек, който следи ставащото в обществото. Какво си мислите за политиката в България?

-Убедих се през годините, че всички правителства са управлявали не просперитета, а разпадането на българската икономика, на българското здравеопазване, на българската душевност. Имаше протести, някои от тях бяха основателни, но те са и опасни.

-Защо опасни?

-Защото може да се стигне до анархия. Гражданското общество се проявява вече, но то трябва да започне и да гласува. Да упражнява правото си на глас. А виждаме, че на избори отиват под 50 % от хората, имащи право на глас. За да участва в управлението на държавата, за да контролира действията на управляващите. Ако това не се осъзнае, ние отиваме към групата на загиващите нации.

-Кога образованието се обезсмисля?

-Когато няма мотивирани цели. Ясни, определени, мотивирани, отговарящи на въпроса защо се прави това. Българското образование ще пропада, ако няма ясни идеали.Да се възпитават и формират граждани с чувството за националност. С чувство за дълг към нацията. С чувство на родолюбие. Ако това го няма, образованието загива. Още проф.Нойков го е казал: ”Ако се взима само чуждия опит, ако се взимат само чужди идеи, рискуваме да се загубим в дебрите на обстоятелствата. Ако се занимаваме само с националните интереси, ще отидем към шовинизъм.” Образованието е много деликатна сфера, и тя трябва да се управлява деликатно.

Интервю на: Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply