Галин Никифоров с романа си „Лисицата“ даде старт на „Ямбол чете“

DSC01323С представяне на романа „Лисицата“ на Галин Никифоров започна в понеделник вечерта, 30 октомври, „Ямбол чете“ – инициатива на читалище „Съгласие“ с подкрепата на община Ямбол.

Литературният домакин на срещата Христо Карастоянов представи Галин Никифоров като отшелник, който си пише книгите, не участва в никакви скандали, „дори и фейсбук няма“. И за всеобщо учудване книгите му неизменно са номинирани за най-големите национални литературни награди, включително и първата му – той влиза в българската литература с награда за неиздаден роман на “Корпорация „Развитие“. Според Христо Карастоянов езикът е онова, което отличава Галин Никифоров. Характеризира го като автор с език точен и извисен, но най-вече – добронамерен към читателя. „Той не гледа отвисоко към читателя си, умее да създава бляскави фрази, които да шашкат, това е езикът на човека, който говори с теб и те води накъдето е решил“, бе DSC01325обрисовката му. Корекцията, внесена от самия Галин Никифоров бе, че всъщност се отнася много внимателно към героите си, подхожда с разбиране дори към лошите, защото всички сме грешни. По време на разговора стана ясно, че авторът най не понася черно-белите герои, понеже и живите хора не са нито лоши, нито добри. Той допълни представянето си с това, че „Лисицата“ и още една негова книга досега най-много са се харесали на читателите, но точно те нямат награди, макар да са най-много номинирани.

„Лисицата“ започва с много изискан стил на фентъзи, преплитат се две линии – на 700-годишната героиня Нора Волпе, родена в Ирландия в 14 в. и на съвременния полицейски психолог Виктор Трейман, отбеляза Христо Карастоянов преди да даде думата на автора, който много увлекателно разказа как протича творческия процес при него. Когато започва да разказва една история, има смътна идея, повече напипва нещата, отколкото да са му предварително ясни. DSC01334Трябва да изненадаш самия себе си с историята. А когато стигнеш до определен етап, винаги се получават няколко различни пътя и инстинктът те кара да избереш единия от тях, сподели Г. Никифоров. Той допълни, че има навика да започва някои от книгите си не от началото, а от трета или пета глава и след това избира дали да продължи нататък или да се върне назад. Например, докато е пишел друга своя книга – „Фотографът“, последното изречение непрекъснато било в главата му: „Светът навън уморено мълчеше, сякаш тъжеше за някого“. Знаел, че трябва да разкаже всичко преди въпросното изречение и когато това станало, „то си влезе като жлеб, като затваряне на чекмедже го усетих“, разказва писателят.

Що се отнася до „Лисицата“ – не знаел, че ще излезе такъв обемен и тежък роман. Към края на третата година се отчаял, защото историята вместо да се опростява и да върви към естествен край, непрекъснато се усложнявала. Сам се изненадал, че DSC01354накрая всички логически връзки били правилни. „Нещо в подсъзнанието ни държи нишките и ни кара да вървим в определена посока. Един писател следва инстинкта си, той няма представа какво ще стане с книгата“, е неговото обяснение. Всичко е на подсъзнателно ниво, то е еуфория, която много изтощава на моменти, сподели още Никифоров. Около 6 месеца след написването на „Лисицата“ бил в ужасно състояние.

Авторът разказа, че в книгите му винаги има за мъдростта на смъртта, за смъртта и любовта. Искал в този роман главният му герой да е жена, защото женската природа е много по-загадъчна. Той сподели, че героите определят един роман, а не обратното, „но трябва и да бъдат дисциплинирани, за да не правят каквото си искат, иначе няма да можеш да завършиш историята“.

DSC01337Галин Никифоров разказа още, че повечето му книги, 7 на брой, последната още неиздадена, са писани в различни стилове. Говори за сериозните предварителни проучвания, които прави преди всяка нова  книга – „трябва да научиш всичко за онова, което искаш да разкажеш, за да бъдеш убедителен. Това в българската литература още не се разбира“. При една от книгите му са го питали да не е асансьорен техник по професия, за друга – фотограф, при трета – дали не е химик и там взели, че уцелили, защото това е средното му образование, макар че висшето му е инженерство.

Гостът прочети откъси от романа „Лисицата“, публиката зададе своите въпроси.

Днес, 31 октомври, от 18 часа, „Ямбол чете“ ни среща със Силвия Чолева.

Светлана Чамова

DSC01356 DSC01325 DSC01338 DSC01345 DSC01351

About the Author :

Leave a reply