В цветята се оглежда душата

И досега се връщам с умиление към спомените за моята учителка по биология Стайка Вълканова. Жена с кротък нрав и ласкава усмивка, тих и лиричен глас, преподаваща с любов!

В шести клас започнахме с раздела „Ботаника“, последван по-нататък от зоологията, анатомията на човека … Запомнила съм нейните думи, че във всяко цвете се оглежда нечия душа. Затова трябва да се грижим за цветята с обич – те я усещат, защото иде от душата ни. И я озаряват – чрез багрите, свежестта и своя аромат!…

Спомних си отново думите на добрата, сантиментална госпожа Вълканова, когато ме грабна зашеметяващото пъстроцветие в градинката на боляровката кака Елена Желязкова Стоянова (Пехливанова). Сладкодумна жена, работлива, лъчезарна! Приятна събеседничка, с усет за ред и красота. Подредените лехи на цветята, подправките, зеленчуците са живи свидетели на това мое твърдение. Краткото ми гостуване ме убеди и в още нещо – не само грижи влага тази жена при отглеждането на най-различни цветя, но и изконната обич на българката към цветята. Достатъчно е да си спомним за градинката на Гергана от прекрасната поема на Петко Р. Славейков „Изворът на Белоногата“. А щом човек влага любов във свое начинание, и резултатите са радващи. „Обичта ни помага да умножаваме доброто“ – тези мъдри слова на майка Тереза остават вечен мотив за всеки добротворец да прави този наш свят по-приветлив, по-човечен и хармоничен. И с повече цветя, в които да се оглеждат душите ни!

Бинка Величкова