В унисон с лиричното време

zx480_670239Двадесет художници подредиха платната и пластиките си за „Пролетния салон” в Галерия „Кирил Кръстев”. Откриването мина, но творбите са на мястото си и си заслужава съгражданите ни да се отбият от често не особено ясното тичане по „задачи”, за поемат глътка пролет, видяна през очите на изкуството. Възрастовият диапазон на участващите в изложбата е знак за продължаването на традициите в града ни, въпреки че все по-трудно и все по-рядко се откупуват картини. Навършилият наскоро 80 години Коста Стоянов е доайенът на „Пролетния салон”, като неговите две платна са интересни, но малко извън тематиката на изложбата.
Ако приемем, че всъщност точно сезонът на лалетата и любовните трепети е центъра, върху който е трябвало да се „движат” авторите. Част от тях, като Деляна Узунова, Радостина Колева, Анастастия Крушкова, Христо Крушков, Мария Христова, са изложили картини, „подготвени” сякаш именно за сезона.
Други, като Цветан Казанджиев, Румен Малчев, Татяна Панайотова, Иван Танев, Александрина Игнатова, Боряна Чапърова, са решително извън „тематиката”, но важен е, разбира се, художественият резултат. В този смисъл изпъкват платната на Малчев, които не изневеряват на сюрреализма му и пак ни пращат в неговия донякъде причудлив свят, съчетаващ някога, вчера и днес, чрез „селските” му мотиви. Саша Игнатова е представила само една творба – „По малкия Моцарт”, но тя е очарователна и си заслужава някой да я има у дома си.
Фини са работите на Цветан Казанджиев, познаващи се и без да се гледа името на автора им. Този път Цветан ни предлага в три картини в нежни, приглушени цветове, подканящи за красива жена, хубаво питие и сумрак в стаята. Самият цикъл на Цецо е озаглавен „Нощни диалози” и ни отвежда също към такъв контекст. Романтични и добри са картините на Стефан Качаков, които са многопластови като техника. За мен, поне, бе изненада цикълът „Какво ми остава” на Боряна Чапърова, имащ тъжна дълбочина и подобаваща „изработка”.
Пластичното изкуство е представено чрез две произведения на Петър Попов, както и с една дърворезба на Николай Караманов. Посрещането на посетителите на „Пролетния салон” пък е „поверено” на иконите на Иван Пачев, направени на равнище.
По-модерен изказ имат Кольо Костов и Иван Танев, без да съм убеден, че тяхната енигматичност е задължителен признак на класа.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply