В столиците на първата българска държава

ch 1Съгласно календарния план на Клуб туристи ветерани (КТВ) към туристическо дружество „Кабиле”—гр. Ямбол на 22 септември група от 22 туристи-ветерани се отправихме с автобус към столиците на Първата българска държава, като по пътя си посетихме Мадарския конник, Шуменската крепост и паметника 1300 години България.

Плисковско-Преславската култура е понятие, с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава.Най-много нейни паметници са запазени в Плиска, Преслав, Мадара, Шумен, Нови пазар, с. Хан Крум и други места.

ch 2Редно беше да следваме историческите събития, като започнем от първата столица Плиска, но за транспортни удобства трябваше първо да посетим Велики Преслав, после Шуменската крепост и величествения паметник 1300 години България, след което отседнахме в х. Мадара. На следващия ден посетихме първата българска столица – Плиска. Но по реда на нашия маршрут започвам разказа от Велики Преслав – Втората българска столица. Да минем по стъпките на Великия цар Симеон по същия този под от запазена подова настилка от онова време, което все още пази много тайни, които предстои да бъдат открити.В музея ни беше прожектиран триизмерен филм за целия дворцов комплекс от сгради, църкви, манастири. Във витрините разгледахме артефакти от онова време – накити, посуда, военни находки и амулети, рисувана керамика и др. В разкопките се виждаха основите на владетелската базилика, южната порта – една от най-впечатляващо реставрираните части с тежка падаща дървена порта (катаракта), кръглата църква с много ниши и сводове, кладенец, баня с подово отопление и др.

ch 3В базата на туристите от Шумен направихме кратка обедна почивка сред природата заедно с бай Върбан, който ни разказа за забележителностите на гр. Шумен. След като видяхме  величествения паметник 1300 години България и Шуменската крепост се отправихме към Мадарското плато, Мадарския конник и за вечеря бяхме в х. Мадара. Отпочинали сред чудесния и свеж планински въздух, сутринта се заредихме енергийно по една екопътека. С бодро настроение поехме към Плиска – Първа столица на българската държава 681-893 г., национален историко-археологически резерват, един от 100-те национални обекта от 1970 г. Прабългарите са избрали това място , оградено от склонове на съседни плата, от разклоненията на Стара планина, като удобно за развитието на скотовъдството. Освен това тук са се пресичали важни пътища. Първоначално дворцовият комплекс е бил ограден от каменна стена. Най-напред е била изградена голямата каменна сграда – Крумовия дворец, а впоследствие са изградени дървени селища. През 811 г. византийският император Никифор опожарява столицата, след което започва каменното строителство. Най-внушителна е Голямата базилика, чиито останки се виждат до днес. В Плиска успяхме да видим и крепостната стена. Запознахме се с монументалната архитектура, нямаща аналог във византийското и в съвременното строителство.

Като най-важен исторически факт през време на царуването на княз Борис в столицата Плиска е приемането на християнството. Той посреща с радост последователите на Кирил и Методий – Сава, Наум и Ангеларий, променя основно столицата като заменя езическите храмове с християнски, въпреки жестоката съпротива на голяма част от болярството. След неговото оттегляне от престола, неговият син Владимир – Расате оглавява бунта за връщане към езичеството, за което е ослепен и хвърлен в тъмница. На свикания през 893 г. събор се взема решение столицата да бъде преметена в Преслав, а на престола княз Борис поставя най-малкия си син Симеон.

Бяхме чували за съществуването в гр. Плиска на съвременно построен двор на Кирилските букви, създаден от арменеца Карен Алексанян, установил се за известно време в България и научил много за Първата българска държава. Той закупил с лични средства  8 хил. кв.м. земя, наел строители, архитекти и художници. С докаран от Армения кафяв арменски камък те започват да осъществяват неговите идеи.

Сега комплексът „Двор на кирилицата” е организиран в две свързани пространства:

Първото представлява зелена морава, в която са красиво изработени всички букви на нашата азбука, всяка от тях свързана с някакъв символ. На този фон се открояват изработени в бяло скулпторите на св.св. Кирил и Методий и цар Борис. До него има малък параклис на негово име.

Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща в картини историята на Покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят.

На втория етаж бяхме силно впечатлени от восъчно-силиконовите фигури на ханове и царе от Първото българско царство, които са като живи сякаш ще ни проговорят. Хвала и дълбок поклон на архитекта Б. Борисов от В. Търново, който, както разбрахме, е сътворил това изящество!

„Дворът на кирилицата” е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството. Направеното е дар от първия християнски народ – арменския, за българския народ.

Добре би било всеки човек да види направеното и да се преклони пред творците, които са увековечили българщината!

Най-накрая ще завърша с една молба към администраторите и ръководството на двата комплекса – да намалят по възможност таксите от 5лв. и 4 лв. за двата входа за пенсионери и ученици, които са причина да откажат част от хората. В групата ни имаше пенсионерки с внуците си, които отстъпиха правото на внуците, а те се лишиха от тази възможност.

                                                                                        ГАНКА ПАЛАУЗОВА

                                                                      КТВ „Л.Брънеков” при ТД „Кабиле”-Ямбол

About the Author :

Leave a reply