В памет на поетесата Станка Пенчева
На 84 г. възраст в София почина поетесата Станка Пенчева. Родена на 9 юли 1929г. в Сливен , тя прекарва детството и младостта си във Воденичане, където е къщата на родителите й сем. Пенчеви. Нейният творчески път започва още през 40-те години на миналия век, за да продължи до последния й дъх. Публикува в безброй медии у нас и в чужбина свои стихове, публицистика, преводи от руски език. Работила е в БНР, в литературни списания, вестници. Член на СБП, СБЖ, Съюза на преводачите в България.
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Превеждана на руски, румънски, беларуски, английски, арабски и още много чужди езици.
През 2012 г. община Стралджа организира Първия литературен конкурс „Дървото на живота” на името на Станка Пенчева за който тя даде лично благословията си, подкрепи провеждането му и направи своето пожелание към младите автори.
Съболезнователно писмо от община Стралджа
Скъпо опечалено семейство,
Уважаеми роднини, приятели, почитатели на таланта на Станка Пенчева,
Ние, жителите на Стралджа и общината, приехме с дълбока скръб вестта за кончината на Станка Пенчева – поетесата, оставила ни безброй прекрасни строфи за любов и нежност, за радост и тъга, за хляб и сол, за милост и вярност, за родолюбие…
В днешният тъжен ден си спомняме за всичко онова, което ни оставя в наследство незабравимия творец, за който с най-голяма сила бяха думите „милост”, достойнство” и „доброта”, влюбената в родния дом дъщеря на сем.Пенчеви от Воденичане, майката, която написа прекрасни-стихове-заръка към дъщерята, жената, която във всички възрасти беше еднакво горещо влюбена. Станка Пенчева за нас е човек, който посвети целия си живот на писателство. Защото го можеше! Нейното перо бе докоснато от Бога. Нейната душа беше неизмеримо богата и никога не се умори да раздава обич на другите. Приемаме я като една от нас, защото най-добре разбираме стиховете й за оня Воденичански „въздух нажежен” сред полето, за къшея хляб омесен от ръцете на мама, за мъдростта на тати, за силата на семейството, в което те учат на труд, на вярност, на честност, на благородство, на обич и взаимопомощ.
Знаем за дълголетната й литературна дейност, за всеотдайната й работа в различни медии, за активното й членство в творчески съюзи. Гордеем се с поезията, публицистиката, преводите на Станка Пенчева. Обичаме нейната автобиографична проза. Прекланяме се пред таланта и творчеството й. И даваме своя обет, че ще поддържаме провеждането на Литературния конкурс”Дървото на живота” с посвещение и в памет на Станка Пенчева! Ще помагаме за разпространение на творчеството й и за провокиране таланта на млади автори от цялата страна. „Непресъхващ извор на творческа чувствителност, на отзивчивост към хората и живота, на вътрешна издържливост” пожела в лично обръщение към всички участници в първия конкурс поетесата и това беше благословията й към организаторите от община Стралджа. Което приехме като завет.
Да, за всички нас Станка Пенчева е идол. Всичко написано от нея е с оценка „отличен”! Всичко разказано е увлекателно и поучително, всичко…Мнозина може да завидят на енергията, с която до последните дни тя поддържаше своя неукротим дух. И ако тялото все пак я предаде, той, духът й, със сигурност ще остане с нас, „като сияние, като нежен звук”, както сама ни завеща.
Там, горе, вече я посрещат всички, които е обичала. Там тя ще продължи да пише своите стихове. И ще бъде водеща светлина. И божествена любов. И със сигурност ще помогне Господ по-добре да подреди дните ни!
Ще я запомним с приятния и достъпен начин на общуване, сърдечната и мила усмивка, с нежния глас, с който реди стиховете си един след друг, без да се умори. Ще я запомним с тази неукротима любов към родното и с готовността да бъде потребна.
Трудно се намират думи за утеха!
С топло съчувствие отправям съболезнования към всички вас.
Ще запазим Станка Пенчева в сърцата си. И нейните стихове вечно ще ни докосват с обич.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ!
МИТКО АНДОНОВ, КМЕТ НА ОБЩИНА СТРАЛДЖА
