В очакване на оногондурите

И зная защо се делим решително и безкомпромисно от тия, които са власт, и от години ми е чудно. Не става дума за правителствата на Бойко Борисов, човекът-бог все пак не е първият премиер след 10 ноември 1989 година.

Да поринем малко, не го прилича вече на нищо, казват в едно панагюрско село, когато софрата е претрупана от фасове и от изядено-недоизядено в чиниите. Рине се на добитъка, ако трябва да съм точен, иначе, щом е за трапеза, се разтребва.

Ние обаче често сме по-близо до добитъка, отколкото до оная хапка, от краища на хляба, дето искахме някога всеки да я вземе. А и след Йовковите разкази за животните, е крайно несигурно дали човеците, дали добитък е по-доброто творение на Бога.

Или на Природата, макар някои да разжалваха Дарвин още с първите фойервки на Прехода, маскиран като демокрация, научната версия за произхода ни от маймуните така и не е оборена. Вицовете не ги слагам в сметката, те са друга пиеса.

Едно е възхитително, сега се сещам, откакто ББ влезе в политиката- отново се появиха вицовете. При Андрей Луканов, сетне при Димитър Попов, при Филип Димитров, после при Виденов, та през Станишев, тоя жанр бе залинял. Какво залинял бе, той си бе мъртъв.

А бат Бойко ни усмихна, както сега казват тийнейджърите. Те пък преди трийсетина зими бяха просто юноши и девойки, но и тях ги повишиха, както стана и с циганите, пардон, ромите.

/Беше може би преди около две години. Водя „На фокус” в ямболската кабеларка, и съм поканил двама цигани за събеседници.  Хем всичко с тях уговорено, хем не ми е уютно, като си помисля как след малко ще почнат да ги попържат през минута. Че и през по-малък интервал.

Не стана обаче така работата, зрителите бяха  коректни, самите цигани – също, имаха ум, където трябва, така че още някоя и друга минута и щях да затворя капията обявявайки, че Животът е прекрасен. И е само един. Тогава обаче се обади гневен българин и ме нахока, загдето съм поканил тия мангали в студиото. Само че, все пак Ямбол още не е Лион или Бостън, познах по гласа кой е душманинът на ”моите цигани”. А той, да е жив и здрав, по-черен и от двамата взети заедно…./

Та като дойде бате Бойко скуката изфиряса и вицовете вървят като банани при комунизма.

Ние обаче пак недоволни, искаме нови лица, нови политици. Това – хубаво, лошото е, че още когато царят замръкна като премиер в Народното събрание влезе цял табор все непознати муцуни. Мъжки, женски – каквото искаш, а правителството стана като дамски клуб.

/Той и бате Бойко цени много дамите, и сега е като дамски клуб, затова най ми е смешно, когато почнат да говорят как жените не се допускат на високи длъжности в България. Преди бяха длъжности, сега твърдо станаха позиции, ама хайде, като го няма Иван Богоров тъй ще върви тя./

И като се поогледам, май само аз и съседът не сме хванали още политиката. Колко нови лица да сложим, след като през онова, Народното събрание, мина вече и чинката на учинайката.

Юпита нямаше, и те дойдоха, сетне пък излезе, че не искат да се връщат ни в Лондон, ни в САЩ- тоя пусти чист балкански въздух и тая силна храна.

Царят, вече като осъмна като премиер, каза оная работа за чиповете. За чиповете, не за чеповете, при нас  все долницата е на първо място, тъй че да не стане авария по трасето… След години, когато ББ усети в себе си премиерска мощ, рече, че материалът не става. Оня ден пък един тук, в кварталната пивница, каза друго – като сме прогонили каракачаните,  затова сме съсипали овцевъдството. Кой крив, кой прав, Румяна Бъчварова да решава, макар че жената и сама не може да разбере какво прави толкова дълго време като шеф на вътрешните работи.

Ама като каже нещо бате Бойко, те ти булка Спасовден…

Нови лица, непознати фигури, силни, иновативни, ампутирани от корупционни навици- такива хора иска българинът. Прав е човекът, по принцип, ей на, наложи се ББ да закрие митницата в Свиленград, и там народът да заприлича на ония от Видин.

Ако има чалъм ония, канове, ханове, ичиргубуили,  оногодури, те да дойдат, ала ония говеда, историците, все едно си знаят – нямало в историята ако. В България всичко има – щом от осем милиона българи излезе, че само аз  не съм говорил с Ванга, що да не дойдат оногондурите?

Е,може да се наложи бате Бойко малко да се отмести от пейката, ама нали е за българщината. А и него взеха нещо да го гонят едни безсъници, то като при Яворов ли бяха, като в Сиатъл ли, не ти е работа.

Константинос Кафавис преди бая години, станаха май 105 написа „В очакване на варварите”. Ония обаче не дойдоха, а цъфна на агората Алексис Ципрас. Оногодурите обаче ще дойдат.

Китайската стена е време да си я приберем…

Борислав Ненов