В началото на 1926 г. „Светлина” дало ток и на Каргона, кинопрожекциите се провалили

Ямбол център от въздухаОперацията с привличането на Популярната банка с пари в „Светлина” се провалила – Общото годишно събрание на финансовата институция не било във възторг от тази идея. Кооперацията обаче не губела нито надежда, нито размах, и съставили проектобюджета си за 1926 година. Предвиждали се директор, машинист, механик, пом.-машинист, оператор, пом.-оператор, разпоредител, слуга, касиер и инкасатор, огняр. Заплатите за персонала са пресметнали на 318 000 лева.

Машините искали също пари – за тях калемът показал 300 000 лв. Притурили пари за канцеларски разходи, за отопление, за домакински разходи, както и за непредвидени разходи. И сумата стигнала 700 000 лева. Дотогава, въпреки че на няколко пъти подавал оставка, директор на „Светлина” бил членът на УС Иван Попов. Преди 23 март 1926 година, той, заедно с Никола Петков, напуснал Управата на „Светлина”.

Пак на 23 март, се прегледали членовете на кооперацията – те, да си припомним, в началото били едва 15, в края на 1925 година се увеличили на 46, а към този 23 март, броят им бил достигнал  82-ма души. Морален кредит имало, все още. Към 31 декември 1925 г., капиталът на „Светлина” се изчислил на „напълно внесен” 685 500 лева.

„В постройка имаме електрическа централа, състояща се от газоженен мотор, едно динамо 50 киловата, табло с всички принадлежности и улична мрежа за ел.осветление, които ни струват 653 468 лева”. Това записали в протоколната книга хората от „Светлина”, и добавили, че всичките им имоти се оценяват на над милион и половина, за любителите на статистиката – 1, 583, 979 лева.

Но… киносалонът още не е готов. „Кинаджиите” се надявали за Великден на тая същата 1926 година да дадат първото филмово представление, ала не била положена още мазилката. Дюшемето още се наковавало. Стълбите обаче били тук, в „Светлина”, столовете за киносалона – също, дори киноапаратът бил на път. ”Чакаме само първия слънчев лъч, за да почнем мазилката”, бодро отбелязали с калиграфския си почерк от управата на кооперацията. Всъщност, те действително имали причини за бодрост. Налице имало граждани, искащи осветление. И броят на тия лица бил много по-голям, та от ”Светлина” заключили че трябва да направят подбор – кой да има осветление, и кой да няма. „Да даваме първо на членовете си, и второ – на тия, които не са на далечно разстояние от главната линия”, така формулирали политиката на фирмата си от Управителния съвет.

Ръководството на „Светлина” доста се изпъчило, забравяйки как нагазило лука на 27 и 28 февруари, събота и неделя, когато най-напред закъснели един час с тока, а след това цял ден изобщо не подали електричество на клиентите си. За да са тъй изпъчени, сметките явно излизали, а ямболците, които се „ навързали” с тях, нямало къде да шават – газените лампи със сигурност били втръснали на богатите. ”Светлина”, в началото на 1926 г., продължила ел.мрежата и в квартал Каргона, наричан тогава Втори отдел на Ямбол, Първи е централната част. Токът за каргонлии обаче стигал до средата на улица „Жеко Андреев” – то някъде дотам ще да са и по-платежоспособните граждани, няма как да имат пари тия, които тичат след овцете в края на Каргона.

„Това, което някога се смяташе за мечта, стана действителност”, това с неприкрита гордост вписали в протоколната книга от ръководството на ”Светлина”.

Мечтите, дори и осъществените, имат поне едно лошо качество – не могат да предвидят какво ще им сервира реалността. И как това, което вчера е било прекрасно, днес или утре, влиза в опасен завой. Така станало и с това предприятие, щом съвсем скоро в него констатирали, че „острата стопанска и финансова криза се отрази и на „Светлина”.

И пак трябвали пари. И пак те били в голямо количество. Този път ставало реч за два милиона лева. Нужни били за довършване на ел.централата и на киносалона ( а той едва ли не бе на финалната права, и чакаше само един слънчев лъч, ако помните). И се тръгнало към кредити. Първо, от ямболската Популярна банка – 200 000 лв. Малко били. Пристъпило се и към идеята за вътрешен заем от членовете на ” Светлина”, за 6 месеца, с 18 процента годишна лихва. За по 200 000 лева били направени постъпки пред банка ” Тракия”, театър „Одеон” и Франко-българската  дружество за международна търговия.

Въпреки тази сложна финансова ситуация, общото събрание на ” Светлина”, проведено на 28 март 1926 година, преизбрало за председател на УС д-р Васил Бончев. Подпредседател станал Петър Чолаков, а секретар Иван Попов. Същият Иван Попов, който от създаването на предприятието, е негов директор. И този път той оттеглил оставката си, и продължил да работата си.

На 13 април се решило да се събират по 20 лева за киловат час от клиентите, плюс акциза и герб. Както и да се изключват клиенти. Първите, на които отнели тока, били д-р Мария Кънчева и Панайот Кънчев, живущи на ул.” Търговска”. Причината била, че те изразходвали най-много ел.енергия – 49 киловата за 40 дни, като употребявали ютия и чайници.

Днес може да звучи смешно на мнозина, но Ямбол и ел.мрежата на „Светлина” са в средата на 20-те години на миналия век. Доскоро в града нямало нито модерно водоснабдяване ( всъщност, за сме съвсем точни, водоснабдяването ще влезе в релси чак през 30-те години), нито електричество. При това положение, употребата на ютии, и на чайници, резонно минава в графата глезотии. Защото желаещи за ел.енергия имало, а мощностите не могат да поемат кой знае колко и какво. Така че едни нямало да гладят, други нямало да пият чай чрез ток, а ще се върнат към кюмбето.

А филмите, филмите, които вървят неуморно в „Модерен театър” на братя Качулеви, но в „ Светлина” все още са само красиво намерение? Решителна стъпка се направила на 26 април 26 година. Тогава се подписал договор със столичното кино ”Одеон” за срок от една година. И от 1 май то трябвало да доставя киноленти на „Светлина”. Дошло сладкото време калемът да работи по определяне цените на билетите за киното. За да се потопиш в седмото изкуство от балкона или от ложа, трябвало да се разделиш с 15 лева за място. Резервираните места в партера се харчели по 13 лева. На първия ред, там, където се събират гилзите, както много по-късно му казвахме, цената е 10 лева, после падала на 8, сетне на 6 лева.

Трябвало да се мисли и кои ще гледат, без да плащат. Тая работа била тънка, никога не знаеш кой началник за какво ще ти потрябва. Така че безплатни билети имало за кмета на Ямбол, за околийския началник, за финансовия началник, за началника на жандармерията, за гимназията, за прогимназията, за редакцията на вестник „Тунджа”. От днешната камбанария някои гратиси изглеждат странни, ала не било така тогава, през 1926 година.

Хората от властта са ясни, и да ги ненавиждаш, опираш, за едно или за друго, до тях. Безплатни билети за директора на гимназията обаче, си била също голяма инвестиция. И към средата на 20-те години на миналия век, Министерството на просвещението гледало с подозрение на седмото изкуство. По екрана се сеел разврат, според мнозина от просветните началници. И за всеки ученик, който прекрачвал прага на киното, следвало наказание, някои дори били изключвани от гимназията. Министерството обаче било не особено последователно, меко казано, в наредбите си спрямо киното, и това правело ролята на директора на гимназията възлова. Той можел да направи и своя интерпретация при този хаос. А публиката гъмжала от девойки и юноши, кой искал да изпусне най-сигурните почитатели на киното?! Редакцията на вестник „Тунджа”, за разлика от тази на първото кино в Ямбол,” Модерния театър” на Качулеви, имала повече симпатии към „Светлина”. Как няма да им дадеш безплатни билети на Асен Кърджиев, редакторът на „Тунджа”, или на някой от неговите хора? Нали там рекламираш всяка седмица новите филми и къде плащаш, къде не плащаш… Или пък плащаш именно чрез гратисите…

/Следва/

About the Author :

Leave a reply