В навечерието…

В навечерието сме на поредните избори, което едва ли е нещо ново за страна, разкъсвана от противоречия, в която изборите вече са ежедневие. В навечерието сме на онзи върховен момент, в който трябва, както ни убеждават, да направим решителния избор. В навечерието сме на съдбоносния избор, от който зависи бъдещето ни, ако вярваме на тия, които вярват в грандиозната си победа. Всъщност, грандиозната победа, очаквана от когото и да е, ще е Пирова победа, по всяка вероятност, за когото и да е. Друго не би могло да се случи, щом е очевидно, че ни разделят и противопоставят страшни, непреодолими противоречия, породени от страшни, неразрешими проблеми. Най-лесният пример в това отношение са нестихващите прения около цената на тока, които не само няма да отшумят, а наопаки, ще стават все по-ожесточени и, най-вероятно, фатални за властващите. Ясно е защо, щом енергийно бедните в съвременна България са почти осемдесет процента, пък по дефиниция стигат и половината от тях, за да е опасно за всяка власт социалното недоволство. Ясно е и друго, че наред с пренията не стихват и спекулациите на кандидатите за лесни печалби, крайно неуместни, когато е необходимо да се търси преодоляване на кризата, която изглежда непреодолима.

Нужно е единение, нужни са общи усилия, които да защитят обеднелия, ограбен българин, от алчните и ненаситни грабители, неспособни да се укротят и тогава, когато рискуват да бъдат пометени от народния гняв. Гладуването и студуването, надявам се никой не се самоуспокоява глупашки, може да отключи разрушителната сила дори на кротък и притворен народ като нашия. И това непременно ще се случи, както се случи преди година, ако цената на тока стане непосилна, ако обрече на нечовешка мизерия и без това неправдоподобно обеднелия сънародник. В този смисъл, като говорим за кризата, която изглежда непреодолима, трябва да имаме предвид най-вече нашенската шарлатания, обхващаща всички сфери на живота ни. Споменах вече несекващите спекулации, а сега ще поясня, че комай всички, които се задъхват да говорят за пазарните принципи, предопределящи високата цена на тока, пренебрегват тъкмо основни пазарни принципи. И тук се става дума за това, например, че печално известните ВЕИ-та изискват продукцията им да се изкупува на преференциални, непазарни цени, а сметката да плаща обеднелият народ. Това е престъпление, разбира се, което като всяко престъпление не стабилизира, а компрометира и разбива пазара! Думата ми тук е за по-безобидни наглед, но фатални разминавания, които недвусмислено сочат, преди всичко, удивителната неграмотност на родните шарлатани, която хармонира по мащаб с ненормалната им алчност.

Близко е до ума, ако имаш глава да мислиш и сърце да чувстваш, че няма, че не е възможно да има, каквито и да е икономически основания за вдигането на цената на тока, ако новата цена е непосилна за осемдесет процента от населението. Ако пазарното мислене ни заставя да вдигнем цената на тока, защото трябва да спасим НЕК, да речем, пак то ни заставя да вдигнем реципрочно пенсиите и заплатите на онези осемдесет процента енергийно бедни хора. А друг въпрос е, че тази, основна, да я наречем, спекулация около цената на тока, е гарнирана със съпътстващия я спекулации и една от тях, разбира се, е тъкмо състоянието на НЕК. Несериозно е и обидно, крайно несериозно, загубите на НЕК да варират от три милиарда до триста милиона, досущ както варира, апропо, цената на АЕЦ „Белене”. И, като е дума за съпътстващите спекулации, само около този проблем могат да се навържат още куп проблеми, като цената на новите реактори в АЕЦ „Козлодуй” или цената на електроенергията от така наречените Американски електроцентрали на „Марица-Изток”. Колкото и да са, каквито и да са тези спекулации обаче, на всеки що-годе грамотен човек отдавна е ясно, че цената на тока от АЕЦ е доста по-евтина от цената на тока от Американските електроцентрали. Върху подобни, известни, но престъпно подминавани факти, ще трябва да се фокусират щастливите победители в изборите, ако искат щастието им да не е мимолетно! Не се наемам да кажа доколко ще са способни да го сторят, щом е ясно, че така наречената политическа класа направо се е самозабравила, но ще кажа, че не го ли сторят, дните им ще са, наистина, преброени.

Това не е някакво прозрение, не е и прогноза, а само реалистичен ракурс към родната действителност, заредена с очакване, с надежди, но и с напрежение, което трябва да се разсее след изборите, за да не избухне като бомба. Политиците, които видимо разчитат на ентусиазма на хората, щом упорито ги призовават към активност, са длъжни да опазят, защитят надеждите им в момент като този, когато сме на ръба на мизерията и всеобщото отчаяние. Дали ще го сторят аз деликатно ще отбележа, че все още е неизвестно, макар да е преизвестно, че политиците ни обикновено лъжат наивния народ. Техният гьосуратлък, според мен, се прояви доста релефно и за пореден път, тъкмо чрез настоятелния призив да се гласува на всяка цена, за когото и да е, но на всяка цена. Да се гласува на всяка цена и за когото и да е, простете, е безумие, очевидно безумие, когато и да е, всякога, но съвсем неоправдано е то сега. Съвсем неоправдано е, защото не друг, а самите политици, повтарят настойчиво, че политическата класа е корумпирана и несъстоятелна, докато сочат своя опонент и подценявайки факт, че проблемът е и техен. Същото, апропо, съвсем същото е пак тъй натрапчиво, повтарят и българските политолози, докато обосновават политическата криза и не само нея, а моралното ни пропадане.

Няма и журналист, като че ли, който да не е коментирал или анализирал корумпираността и несъстоятелността на родната политическа класа. Въпреки трогателното единодушие обаче, същите тези хора, политици, политолози и журналисти, вкупом, пледират за висока избирателна активност, за гласуване на всяка цена. Е, абсурдно е, разбира се, подобно поведение, щом е ясно и за недоучилия, че тъкмо високата избирателна активност легитимира корумпираната и уж несъстоятелна политическа класа! Несъстоятелната уж, подчертавам, политическа класа, оказва се, е достатъчно находчива, щом съумява да активизира аудиторията в момент, когато корупцията й е най-видима, а бездарието и безпринципността чудовищни. Високата избирателна активност, нека припомня, прави представителна властта, каквато и да е тя, която и да е тя, и винаги е удобен параван за безобразията й. Едва ли ни е нужно тъкмо това, в момент, когато комай всички сме проплакали от безобразията на самозабравилите се властници, но има, за жалост, немалко българи, които отново ще се хванат на въдицата.

Това сочи моят опит и, съвсем закономерно, в навечерието на новите избори, основанията ми за оптимизъм са малко, но се надявам, все пак, че е възможно някакво чудо. И надеждите ми, няма да скрия, идват от някои социологически изследвания, които изглеждат манипулирани, или по несериозно се разминават с други социологически изследвания. Стара истина е, че се прибягва към подобни манипулации тогава, когато политическата класа, т. е. избираемите, се боят от избирателите, когато се напъват да им внушат тяхната правда. Стара истина е и това, че такива сметки, в повечето случаи,  са сметки без кръчмар, че по-скоро отдалечават от успеха домораслите манипулатори. Капчицата оптимизъм в навечерието на поредните избори иде от туй, че нашата политическа класа, наистина, се е самозабравила, че се е самозабравила дотолкова, че подценява някак неправдоподобно гласоподавателя, който е способен всякога да я изненада неприятно! Те казвам, че това непременно ще се случи, но би могло да се случи и е абсолютно сигурно, че ако не се случи сега, непременно ще се случи утре…

Любомир Котев