В „Будучност” станах по-силен характер

IMG_9680AИнтервю с Павлин Иванов, баскетболист на „Ямбол”:

 -Какво ти даде престоят в силен клуб като черногорския шампион ”Будучност”?
-В ”Будучност” наистина разбрах какво е да се работи здраво. Видях какво означава да си постоянен, защото там всички баскетболисти са постоянни. Там има много силна конкуренция и ако искаш да си на терена, трябва да бъдеш по-добър от тях . Мисля, че за времето през което бях състезател на „Будучност” станах по-силен характер.
И ако мога да върна времето назад, пак бих подписал с този черногороски клуб, защото това е нещо много важно за кариерата на един състезател. За мен там се развиха не добре нещата около контузията ми, имаше и смяна на треньора–тогава вече всичко се обърка.
-Какво е чувството, че си в родния град?
– Радвам се наистина много, защото аз съм бил извън България шест години, но през това време винаги съм следил българското първенство. Публиката в Ямбол е невероятна. Благодарен съм на ръководството на ямболския клуб, че ми осигуриха всички условия, за да се върна тук.
-Познаваш ли се с играчите на „Ямбол”?
-Да, познавам се. Има все пак някои момчета, които не са ми толкова добре познати, но се надявам бързо да стана част от отбора.
-Вероятно си говорил вече със старши треньора Юлиян Радионов на каква точно позиция ще играеш. Ти си атакуващ гард по принцип, но треньорът има намерение да бъдеш плеймейкър на тима. Готов ли си за тази роля?
– В „Будучност” често по време на тренировки играех като плеймейкър. Чувствах се добре в тази роля, понеже беше нещо ново за мен и исках да науча и това. Действително на този пост се иска повече търпение, трябва да си по-организиран. Ще дам всичко от себе си, за да се представя на високо ниво. Желая отборът да върви напред.
-Павлине, един въпрос, който е встрани от баскетбола. Как ти се видя града, не си се връщал скоро в Ямбол?
– На мен Ямбол винаги ми се вижда добре, защото съм си оттук и когато се прибера ми е супер. Тук ми е много добре. Все пак тук съм израснал, у дома съм си.
-Нещо да ни кажеш за знаменития гард от близкото минало Саша Джорджевич, който ти беше треньор в италианския „Бенетон Тревизо”?
-Аз много го харесвам като треньор, защото той бе човекът, който пускаше на терена, ако можеш да играеш, разбира се, и младите състезатели.Всеки пускаше, стига да може да покаже нещо в играта. Защото има треньори, които се доверяват само на опитни състезатели, както в момента е в „Будучност”. И наистина Саша Джорджевич и като играч, и като човек е голям. Като човек съм го усетил,тъй съм имал възможност да разговарям с него. Но тогава аз бях още много малък, на 17-18 години, затова не играех редовно в първия тим на „Бенетон Тревизо”. Ала именно той бе треньорът, който за първи път ме пусна да играя в турнира „Еврокъп”. Този мач беше без значение за „Бенетон Тревизо”, но важното за мен беше, че ме прати на терена. Защото и в „Будучност” имаше двубои без значение и въпреки това, треньорът не ми даваше шанс. Не защото съм по-слаб от другите състезатели, а просто той така си решаваше. Там ситуацията бе малко-различна.
-Като ниво, правиш ли сравнение между първенствата на Италия и Черна гора.
-Разликата е в това, че в Италия имаше повече чужденци, американци, те правеха високо нивото. А в Черна гора качествените момчета отидоха в „Будучност”. Политиката на клуба бе такава-да играят с техни момчета. Аз ги разбирам, те искат да налагат своите играчи, и уважавам това решение на треньора. Това е хубавото при черногорците, те са и силни характери. И винаги се бореха докрай. А в „Бенетон” имаше американци, а всеки знае какво е положението при тях-те идват в Европа да си направят статистиките. А в „Будучност” не беше така.
-Какво ти е впечатлението от първите тренировки с „Ямбол”?
-Аз още не съм в оптимална форма, защото в последните една-две седмици в „Будучност” имах травма и не тренирах интензивно. Аз знам, че тук, в „Ямбол”, ще се развивам, защото има добри треньори като Юли и Ивайло. Това беше другата причина, поради която реших да дойда. И съм доволен, че тук се тренира здраво, на високо ниво.И това също ме радва. Аз не зная колко голям талант съм и до каква степен ще ме хареса публиката. Ще дам всичко от себе си, разбира се, но не съм играл година и половина. За това време съм изиграл 12 мача с националния младежки отбор, което е нищо за такъв дълъг период. Ще дам всичко от себе си, за да вляза възможно най-бързо в ритъм, за да помагам на отбора. Ще опитам още от първия мач ( в този първи мач, в Плевен срещу „Спартак”, Павлин Иванов вкара 30 точки и бе с огромен принос за победата на „Ямбол”-б.а.). Но може би след време ще мога да изиграя някой мач много силно, но аз още не съм баскетболист от европейско ниво, аз не съм играч за Евролигата. Аз съм млад състезател, който има още много да се развива. Не мислете, че съм Майкъл Джордан.За всеки отбор съм играл с голямо желание, но сега за „Ямбол” ще бъде различно.Аз пак ще играя с това голямо желание, ала ще бъда пред родна публика.

Интервю на: Борислав Ненов
(използвани са въпроси и на други медии)

About the Author :

Comments are closed.