В аптеката в Болярово
Аптеката в Болярово (на настоящия адрес и в сегашното нейно състояние) е за всички потребители на услугите й истинско пристанище, където хората търсят и намират лек за болките си. Тя се намира в съседство със супермаркет „Тони“, тоест в същата сграда, където собственик на помещенията е госпожа Тонка Попова. Започва да функционира на 25 ноември 2014 г. и вече близо три години обслужва клиентите безупречно – тези от града ни, а и от всички селища на общината, дори от други населени места. Фармацевтът е Мария Раванова от град Средец, но поради здравословни проблеми не може да бъде постоянно тук. Затова обслужването се поема от младата лекарка Валентина Михова – човек с благородно сърце и ласкави очи, които вдъхват доверие и оптимизъм на нуждаещите се – и от лекарства, и от здравни съвети. Неведнъж лично съм чувала как възрастни хора я питат какво лекарство да вземат, назовавайки болежките си – уж безобидни наглед, но все пак смущаващи понякога ежедневието им, внасяйки нежелан дискомфорт. А Валя (както умалително я назовават всички) отзивчиво откликва и акуратно обслужва хората, които често образуват опашка. Помещението е подредено, безупречно чисто. Тези, които не могат да останат прави продължително, присядат на мекото канапе, което внася и допълнителен уют всъщност. Ако в момента търсеното от клиента лекарство липсва, по телефона се дава заявка и обикновено на следващия ден заявената доставка е налице. Бях впечатлена от тази експедитивност. Вече и на мене ми се налага да прибягвам ежемесечно до закупуване на лекарствата си чрез рецептурна книжка (след получения преди година инсулт) и ме радва фактът, че това стана своевременно благодарение на Валя и на Тони, разбира се. А на твърде възрастните и болни хора, които не могат да стигнат до Болярово – поради транспортни и здравословни причини, Тони изпраща чрез шофьора, който доставя хляба в съответното село, лекарствата, хронично и обичайно приемани от тях. Затова и тяхната благодарност е затрогваща, споделяна дори в писма до редакцията. Да, за добрия по природа човек творенето на добро е вътрешна необходимост. И колко е хубаво, че има такива хора в нашето съвремие, белязано все по-често от студенината и отчуждението, присъщи особено на големите градове! Но докато ги има, няма да загине доброто, а така също и вярата в него. Нашето тихо пристанище на здравето е още едно доказателство за това. Затова нека всякога бъде така и винаги да го има!
Бинка Величкова
