Вълнуваща раздяла с дванадесетокласниците в Езиковата гимназия

В последния за 12-класниците учебен ден, 15 май,  Езиковата гимназия в Ямбол се сбогува със своите абитуриенти. Това е вторият випуск, който е започнал да учи тук от пети клас, така че за повечето абитуриенти този ден бе финала на последните 8 години в едно и също училище. Атмосферата на празника бе едновременно и приповдигната, и малко носталгична, силно присъствие имаше и весело-закачливият поглед назад към отминалите години.

Разбира се, празникът започна официално – с националния химн, посрещане знамето на училището, предаването му от 12-класниците в ръцете на учениците след тях. При триумфалното появяване на завършващите класове имаше и допълнителни екстри, освен обичайната пиротехника – в единия случай гърмя шампанско, във втория – валя дъжд от конфети-мини евро. Музикалните поздрави бяха много и отлични – имаше и народни танци, и песни от световните сцени. Оригинален момент в програмата бяха наградите за изявени ученици от двата класа, формулирани по шеговит начин – за мениджър на класа, за баш майстора на класа, за неудобния политик и защитник правата на ученика, за завеждащ отдела човешки ресурси, за бъдещия лингвист-преводач, за феноменалния разказвач на гимназията, за музикално светило на небосклона, д-р Хаус на випуска и т.н. Зад това обаче стоят реални постижения, спечелени състезания и конкурси вкл. една от абитуриентките е участничка на финала на конкурса „България търси таланти“ като част от група „Бижу“, а друга нейна съученичка е класирана на първо място при кандидат-студентските изпити за медицина.

Микрофонът преминаваше от ръце в ръце. Представители на завършващите класове отправяха своите шеговито-хумористични в единия случай и по-носталгични в другия послания, думата бе давана и на класните ръководители , които завършваха по един и същи начин с думите „Обичам ви!“ Говори председателят на училищното настоятелство Снежана Енчева, поздрав от името на областния управител отправи зам.-областният Волен Дичев. Директорът на гимназията Йордан Милков си бе запазил едва няколко минути съвсем за накрая. „Имате много пожелания, обещания, че бъдещето е ваше. А аз ви казвам – с житейските си избори направете така, че настоящето да е ваше“, бе неговото послание. За да им върви по вода занапред, символично той им плисна менче с вода, прозвъня и за последно камбаната на звънеца. Под звучите на знаковата песен „Клетва“ абитуриентите и техните учители си направиха за спомен снимка пред входа на гимназията.