„Възможната и невъзможна свобода” в читалище „Съгласие”

IMG_7935 (1)Пак в четвъртък, и пак в Синия салон на читалище „Съгласие”,  клуб „Млад журналист” , който е към най-голямото ямболско читалище, проведе втората си за сезона дискусия. Този път темата бе „Възможната и невъзможна свобода”, а трамплинът към нея – 137 години от Освобождението на Ямбол от османско робство.

Домакините на  дискусията и гостите, техни връстници от Математическа гимназия „Атанас Радев” и от ГПЧЕ „Васил Карагьозов”, бързо влязоха в пистата на различните позиции, реплики и дуплики, спазвайки обаче добрия тон.

Донякъде изненадващо, тъй като участниците в дискусията бяха основно от 9 и 10 клас, те се насочиха най-вече към социалните измерения на свободата, оставяйки на по-заден план личната и интимната свобода.

Границите, поставяни от обществото, границите, поставяни от етикецията, от финансовите нива, поразгорещиха гимназистите, и се оказа, че не е достатъчно да имаш право да пътуваш далеч от родината, а и да можеш да си позволиш финансово „авантюрата”. Младите имаха своите притеснения доколко ще могат да се реализират, и дали това няма да им струва страшно много компромиси.

Свободата на сърцето също стана част от дискусията, защото без интимни помисли гимназиалната възраст е абсурдна. И тази свобода обаче, се оказа минирана, според  участниците, от дузина предписания, а и табута на обществото. Може би защото те нямат спомени от епохата, в която интимното почти нямаше право да съществува в медиите, или се появяваше там фризирано и само с руж.

Когато дискусията е организирана от клуб „Млад журналист”, нямаше как да не се погледне  и към свободата на масмедиите. Доверието в тази свобода не бе особено високо, същевременно се постави трънливият въпрос за това доколко и какво е медийна свобода, като се стигна до размяна на гледни точки за трагедията в Париж и списание „Шарли Ебдо”.

Част от гимназистите изложиха аргументи, които бяха извън „официалния коловоз”, търсейки свободата и на другите , на тези, които са прицел на сатирата. Въпреки младостта си, повечето дискутиращи бяха по-скоро скептични за възможността да бъдеш свободен, считайки, че тук и сега има обществени „директиви”, от които няма как човек да се изплъзне.

About the Author :

Leave a reply