Все правим, но дали правим

Кошмарната загуба в неделя с 36 точки разлика на баскетболния „Ямбол” потвърди, че съм прав в „патоса” си за безотговорното взимане на чуждестранни състезатели в мъжкия тим на клуба ни. Най-лесно, и най-елементарно упражнение, е всеки треньор на мъжете да изреве, че няма класни млади играчи от юношите. И да купи накуп трима-четирима легионери от САЩ или от бивша Югославия.

За ямболските момчета все няма време, те все нямат нужните качества. Отново в зала „Диана” видяхме, че такъв подход не води до нищо добро в дългосрочен план. Парите от общината или от частни спонсори няма да са вечни. И вечни да са, не бива да не търсим в състава си момчета от нашата школа. „Черно море порт” ни смаза само с един сърбин в редиците си, ала българските му баскетболисти , в огромната си част от школата на Варна, са състезатели. И при всички случаи им пука повече какво ще кажат феновете и как точно ще се представят. Не само „Ямбол”, и „Рилски спортист”, и Плевен се научиха само да пазаруват от странство. Плевенският „Спартак” от доста години дори няма отбори на финалите в повечето от възрастите. А този град е давал големи баскетболисти на България.

За капак, и на все повече тимове треньорите им са чужденци. Как после искаме да имаме национален спорт, в частност баскетбол?!

Борислав Ненов