Връзката на Митко Щерев с Политбюро

Политбюро на Българската комунистическа партия никак не се връзва с образа на един от най-големите рокаджии в българската музика-Митко Щерев. Само че това е на първо четене.
На второ, особено ако навлезете в чудесно написаната мемоарна книга на Маестрото, „Забравих си часовника на пианото”, ще разберете, че авторът на музиката на филмите „Осъдени души” и „Адаптация” е имал достъп до втората фигура в йерархията на компартията в продължение на доста време.
Ако трябва да сме съвсем точни – до 1977 година поне, когато секретарят по идеологията на ЦК на БКП и член на Политбюро, Борис Велчев, отпада с гръм и трясък от голямата игра. И без да иска пръст в срутването на втория човек след Тодор Живков има и страхотният ямболски музикант. От началото на 70-те години дотогавашният ръководител на групите на Емил Димитров „Синьо-белите” и на Лили Иванова „Маковете”, се сближава със сина на члена на Политбюро-Иля Велчев, и правят изключително печеливш тандем.
Тогава синът на Борис Велчев е в апогея си – режисира игрални филми, по негови стихове обират лаври с песните си и Емил Димитров, и Лили Иванова и той е един от най-тачените мъже в баровете на родината. Може би не колкото Иван Славков, но само педя под него. Митко Щерев и Иля Велчев са много често там, в  локалите, където красивите момичета и дами дебнат да уловят погледите им, защото това може да се окаже един от звездните мигове в биографията им.
По това време създателят на група „Диана експрес” ближе раните от развода си, а Иля Велчев е класически бохем. Заедно създават някои от хитовете на Лили Иванова и продукцията им като цяло се харчи с пълна газ. Синът на Борис Велчев е поет, кинорежисьор, белетрист, сценарист, а Митко Щерев вече има славата и на страхотен майстор на филмовата музика.
И вратата на дома на втория човек след Тодор Живков е широко отворена за израсналия по сирашки домове ямболлия. Защото има и една много тънка и много важна друга нишка, освен приятелството между Иля Велчев и момчето, тръгнало към голямата сцена от нищото.
Това е майката на Иля – Русана.
Тя е родена също в Ямбол, както и Митко Щерев, и пази свидни спомени от детските и девическите си години край Тунджа. А и „момчетата” са почти набори – Иля е роден през 1947 година, а рокаджията е само една година по-възрастен.
Партийното ръководство на града ни в ония времена изобщо не забравя къде е проплакала съпругата на втория човек в държавата и я провъзгласява за почетен гражданин на Ямбол. Името и го има на стената на славата на втория етаж на Бялата къща и до ден днешен. Какво точно е направила за родния си град Русана Велчева, не е ясно, но надали велможите край Тунджа от ония години са пропуснали да я молят за една или друга услуга.
До 1977 година, когато Тодор Живков решава да бие дузпата на този, който все по-упорито се смята от партийните кадри за негов наследник. Знае се, поводът е филмът „Завръщане от Рим”, на който композитор е Митко Щерев. Разжалването съвпада с появата на творбата – 1977 г. Но който познава нрава на бай Тошо, помни, че той не обичаше някой да му диша във врата и преди Борис Велчев, и след него, изхвърляше от борда тези, които, дори и несъзнателно, можеха да му бъдат конкуренти. Последният от тази пиеса бе Александър Лилов…
За Русана Велчева с днешна дата се помни малко – все пак при разговори с фактори от времето на соца, те ми разказаха, че при посещения на Борис Велчев в града ни, съпругата му винаги е била с него. И винаги отивала да се види с братовчедка си Маргарита Моллова, учителка по литература в Техникума по механотехника. Видна фигура в ония години в ОК на БКП си припомни, че веднъж Иля Велчев пристигнал с майка си и с актьора Досьо Досев за премиерата на негов филм в кино „Вапцаров”. Справката показва, че това ще е бил филмът „Мандолината”, в който именно големият актьор и бохем Досьо Досев играе главната роля, а режисьор е Иля Велчев.. Премиерата е на 11 май 1973 година, любопитно е, че сценарист на филма е поетът Любомир Левчев. След прожекцията, ръководството на града ни дало вечеря на съпругата на Борис Велчев в ресторант „Тунджа”, след което майка и син се прибрали мирно и кротко по стаите си. Така счита човекът, който ми разказа за тази вечеря, но какво е станало в късните часове на нощта, вероятно знае само Държавна сигурност и Иля Велчев. Защото после се обадила в ОК на БКП Кина Бояджиева, завеждащ отдел „Изкуство и култура” на ЦК на компартията, за да пита ходил ли е по актриси край Тунджа синът на втория човек в държавата…
Големият талант на Митко Щерев обаче го спасява от потъването, сполетяло семейство Велчеви. За неговата музика се борят мнозина от топ певците и режисьорите, за да се стигне до филма за Първия, правен от Христо Ковачев. Тогава тарторът на „Диана експрес” опитва да се отскубне от поемането на такъв опасен ангажимент, но забравя нещо изключително важно – тайните служби.
В книгата си „Забравих си часовника на пианото” Митко Щерев колоритно описва как добре облечените мъже от Държавна сигурност идват на крака в апартамента му, за да му обяснят в сбита форма, че при още един отказ, рокаджията и семейството му набързо ще бъдат пратени в Ямбол.
Вероятно, за да свири тук с Велико Прахолята или със Слоновете.
Филмът „Човекът от народа” става факт, като мнозина твърдят, че единственото хубаво нещо в него е музиката на Митко Щерев. Който вместо да е на йониката из кръчмите на родния си град, получава орден „Кирил и Методий” и огромни кошници с напитки и храна за Нова година от Тодор Живков.
Времена…

Борислав Ненов