Времето разделя, но и събира

35_oСякаш вчера беше… А всъщност бе през май, 2007-ма година. Тогава, след балната вечер и последвалата тридневна екскурзия край морето с моите обичани абитуриенти, си обещахме да се срещаме поне веднъж на пет години. Наистина след първата петилетка се събрахме и толкова ме зарадва нашата първа среща! А после неусетно изминаха и другите пет. Решението им да се съберат този път в навечерието на Великден, когато се очертаваха повече почивни дни, бе наистина удачно. С организацията около втората ни съвместна среща се бе заела Галина Даскалова (Колева). Не се учудих – тя винаги е била дейна, чевръста, инициативна, пряма, енергична…

Благодаря, Галина! Мисълта, че ще ви видя отново заедно, стопляше душата ми доста преди това да се превърне в реалност. Благодаря и на Бог, че прояви милосърдието да съхрани живота ми и постепенно да възвръща здравето ми след злополучния исхемичен инсулт през юни 2016 година!

05_oЕто топлата вечер на 15 април 2017 година ни събра в уютния ресторант „Странджа”. Не бе голям броят на онези, които не успяха да бъдат сред нас – поради служебна заетост , пребиваване в чужбина… Останалите наистина се събрахме, удържайки отново на обещанието, което си дадохме през далечната 2007-ма! Гледах ви и тайно ви се радвах. А в спомените ми се преплитаха безброй ваши реплики, изречени през годините ни в училище заедно, изплуваха случки, картини, кратки хумористични мигове от учебните часове… Като например транзисторният малък приемник, пуснат в часа на класния, от който тихо, едва доловимо се чуваше песен на Лили Иванова под втория чин. Смелият почитател на Лили навярно очакваше да му се скарам, когато разбра, че усетих ситуацията. Но се усмихнах и го посъветвах да усили звука, та и другите да слушат. Стана наистина весело! Беше броени дни преди финала на последната за вас учебна година. А по ирония  на съдбата сякаш припевът на песента звучеше така:

„Животът ни събира,

животът ни разделя,

препуснал, без да спира,

през делници, недели;

през срещи и разлъки,

през мъдрости и грешки

и носи смях и мъка

в съдбите ни човешки!”

Да, времето ни раздели преди десет години. Но ето че ни събра след пет, а и след десет години! Така ще е занапред – докато ни има. Защото се обичаме. И се греем от общото, голямо огнище на спомените. А дотогава, до следващата среща, ще галя с поглед снимките ви, окръжили моята в голямата рамка – оригинален подарък от вас, придружен от букета лалета – като разноцветни пролетни пламъци!…

                                                                                                                                                                     Бинка Величкова

94

 

About the Author :

Leave a reply